Мексиканските мюръли - самобитно изкуство за масите
Стенните рисунки изразяват емоции от няколко различни епохи
30 Октомври 2013
Реклама
Мексиканският мюрълизъм е един от най-забележителните и самобитни изкуства в съвременната култура. Роден в безизходица и излишество от културна енергия, неговите следи днес се разпростират из двете Америки.
Корените на мюрълите
Мексико е място, където развитието на изкуство като мюрълизма е имало сериозни предпоставки за възникване. Традицията на рисуване по стените е съществувала още от прадедите на мексиканците - цивилизацията на олмеките. Така че художественото изразяване на открито не е било нещо ново по тези места и се развива с вековете. Мюрълизмът като култура и социално движение се формира през втората половина на 19 век и съвпада с големите социално-политически проблеми в Мексико по това време.
Дали легализацията може да спре организираната престъпност в Мексико
През 19 век Мексико е в жесток феодализъм, докато Европа вече е в разгара на индустриалната революция. Върхушка от малцина притежава по-голямата част от парите и земята, а президентът Порфирио Диас е затегнал до краен предел режима си. Средна класа на практика липсва, а селячеството пък не притежава собствена земя и се бори за оцеляването си. Докато напрежението започва да се покачва, за първи път в изкуството започват да се прокарват социални препратки към положението в страната.
Любопитното е, че именно правителството на Порфирио Диас е причината за зараждането на класическия мюрълизъм в Мексико. Властта подкрепя културното развитие и подпомага художествената академия “Сан Карлос”, а мнозина артисти заминават да учат в чужбина. По това време идеята на правителството е мюрълите да бъдат имитации на по-известни творби, но ситуацията в Мексико не предвещава просто копиране. По това време Херардо Мурийо, по известен като Dr. Atl, организира първата изложба само с мексикански автори, които рисуват по теми от социалната несправедливост до националистически лозунги.
Banksy води същата битка за справедливост по градските стени
Неизбежното се случва и през 1910г. избухва Мексиканската революция. Бунтът е срещу режима на Диас като цяло и няма единно командване, а страната потъва в гражданска война в следващите десет години. Пропагандните мюръли са в в своя пик и войната се води и по стените на селищата. През това време интелектуалците се борят на собствен фронт и група от тях, сред които Антонио Куро, Алфонсо Рейес и Хосе Васконселос, започват да промотират една популистка философия, която съвпада с политическата сатира в работите на Dr. Atl и в последствие инспирира големите майстори на мюрълите.
Революцията сваля режима на Диас, но насилието продължава между враждуващите фракции, докато в началото на 20-те властта преминава ръцете на Алваро Обрегон. Потопил вече четката си в кръв, мюрълизмът започва да тече в по-спокойна обстановка.
“Тримата велики”
Традицията, обучението и революцията са причините за възхода на мюрълизма, а трима от художниците изпъкват повече от всички. В Мексико те са наричани “Тримата велики”. И тримата са силно повлияни от съдбата на родината си, и тримата са дали своя принос в развитието на това течение.
Рисунките по стените стават истинско изкуство и в България
Диего Ривера, Хосе Ороско и Давид Сикейрос са убедени социалисти, чиято мисия е изкуството им да захрани обществото за действителна промяна към по-добро. Те черпят вдъхновение от Мексиканската революция ( от тримата само Ривера не е участвал в нея), популярния по това време марксизъм, художествените традиции и опита за скок от земеделско към индустриализирано общество, който разкъсва мексиканците.
Работата на тримата е толкова популярна в Мексико, че създава особен ореол около революцията, социализма и изкуството като цяло в страната. В мюрълите на Ривера, Ороско и Сикейрос могат да бъдат проследени всички катарзиси, през които преминава мексиканското общество - от революцията, през Първата световна война до 30-те години.
Влияние на мюрълите
Мюрълисткото движение очевидно е толкова силно, че дори близо 100 години по-късно, мексикански артисти все още творят в този стил. Мюрълите все още никнат по правителствени сгради, бивши църкви, училища и др. в почти всички краища на страната, а идеята е разпространена в други държави и там има известни мюрълисти като Карлос Мерида от Гватемала и Кандидо Портинари от Бразилия.
Тъй като първоначалната идея на мюрълистите не е била да изнасят изкуство, а да документират и обрисуват социалните и националните проблеми в Мексико, интересът към това изкуство в чужбина нараства чак през 30-те и то предимно, защото Ривера, Ороско и Сикейрос отиват в САЩ, за да рисуват. Ороско рисува мюръли в края на 20-те години в колежа Помона в Калифорния и остава в страната до 1934г.
Графитите днес се продават за много пари
По време на Голямата депресия администрацията назначава художници да рисуват мюръли и това отваря пътя на много други мексикански мюрълисти в Щатите. Ривера живее там между 1930-1934г. и прави грандиозна колекция в Музея на съвременното изкуство. Сикейрос е изгонен от Мексико и отива в САЩ през 1932г.
