Мокюментари е жанрът на ръба между истината и лъжата
Този кинематографичен стил е толкова специфичен, че малцина се пробват в него. Но сигурно сте чували за най-известното му проявление - “Война на световете”
05 Декември 2013
Реклама
Филмите са си филми, а документалистиката е документалистика? Фикцията е фикция, а киното е кино? Истината е истина, а измислицата е измислица? Помислете пак, докато е безплатно...
Кои държави забраниха достъп на известни личности
По принцип хората са склонни да вярват на всичко, което видят по телевизията. Особено, ако е представено в документален стил. По принцип хората обичат да гледат истински неща, затова реалити програмите са толкова гледани.
С характерната визия, звук, наратив, цялата реалност в къс кино е нещо, което грабва вниманието и рядко минава през ситото на съмнението.
Тарантино пак ще снима уестърн
Но безрезервната вярва в истинността на посланията в едно изкуство може да е подвеждащо, както всичко в живота. Някои творци знаят това и са го разработили в едно уникално изкуство. Комбинацията от фикция и реалност е обособила филмовия стил мокюментари, за да може зрителят да вземе най-доброто от истината и фикцията. Да види колко е тънка границата.
Теорията
Накратко казано, мокюментари е жанр в киното, в който фикционални събития и персонажи са представени в документален стил.
The Employment е анимационен филм, който ще ви накара да се замислите
Това е изключително сатиричен и пародиен стил, чиято цел е да анализира събития от съвремието, като се използва фикционален сюжет или се пародира самата документалистика. Трудно е да се каже кога е бил започнат този жанр, но се счита, че корените му са във филма на Луис Бюнуел “Land Without Bread” от 1933г. и радио шоуто на Орсън Уелс “The War of the Worlds” от 1938г.
Кои са най-добрите биографични филми за музиканти
В последното Уелс прави нещо нечувано за 1930-те. В годините, в които радиото е бог, а хората са склонни да вярват на всичко, съобщено по него,Уелс решава да направи фурор. който се оказва един ценен урок - не вярвайте на всичко, което чуете по медиите. При това, той го е направил максимално просто - той просто чете откъс от “Война на световете”, без да съобщи това. Хората чуват, че Земята е нападната от извънземни агресори. Паника обхваща Ню Йорк, а пресата полудява след това. По този начин Уелс загатва за захилената си гениалност, а хората изобщо не си вземат поука.
Защо Натали Порман не се съблече за "Лолита"
Жанрът започва да стъпва по-уверено през 1950-те години, когато архивните филми са станали по-достъпни за намиране и употреба. Едно от най-ранните докюментарита "Swiss Spaghetti Harvest" е излъчено по британската Panorama през 1957г, а по-късно се появяват филми като David Holzman's Diary (1967) и Take the Money and Run (1969) на Уди Алън, който използва похвата и във филмите си Zelig (1983) and Sweet and Lowdown (1999).
Може би, първият истински мокюментален филм в историята е A Hard Day's Night (1964), който описва няколко дни от живота на The Beatles. По-късно английската комедийна трупа Monty Python използва мокюментари похвата в своите скечове.
Терминът става популярен покрай хитовия филм This Is Spinal Tap на режисьора Роб Райнър през 1980-те. Филмът, който разказва за измислената метъл група Spinal Tap, става толкова известен, че фиктивната банда дори тръгва на турне, а през 1987г. дори се създава и продължение на историята - More Bad News.
10 авторски филма, които промениха киното
През 1995г. бъдещият режисьор на “Властелинът на пръстените” Питър Джаксън снима Forgotten Silver, който става много известен, защото е заблудил много зрители. Саша Барън Коен също използва похвата в хитовия си филм Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan.
Практиката
Основната причина за този текст е филмът I`m Still Here от 2010г. Каква е историята: холивудската звезда Хоакин Финикс публично се отказа от киното предишната година.
Медиите подхванаха историята, въпросите към носителя на Оскар валяха, докато шкембето и брадата на Финикс растяха. През цялото време той твърдеше,че просто иска да започне хип-хоп кариера, че киното му е омръзнало, че това вече не е той. Но видът му стана толкова налудничав, интервютата - толкова хаотични, а поведението му толкова невъздържано, че от стария Хоакин Финикс не беше останало нищо. Беше станал плашило за колегите си, мезе за медиите, урок за провал, който не се повтаря.
По това време той се биеше с фенове в публиката, опитваше се да подпише договор с Пи Диди, разбиваше се и се излагаше на всички възможни места, по всички възможни информационни канали. Накрая всички го намразиха, защото вече не го разбираха. Той вече не беше нито красив, нито талантлив, нито успешен. Беше просто дебел некадърник с невъзможна мечта да стане рапър, който си пилее парите и времето. Медиите го загърбиха, освен в случаите, в които му се подиграваха, феновете се отрекоха от него и звездният статус от миналото бързо беше свален от пиедестала.
Историята в I`m Still Here показа колко хлъзгава повърхност са не само медиите, но и киното. Колко бързо се сменят героите, колко бързо се променя отношението и колко всеки може да иска да живее друг живот, но е сам в това пътуване. Хоакин Финикс не се отказа от киното, това беше неговият мокюментари проект, който беше заснет от Кейси Афлек. Изводът от него е: нещатата не са, каквито са. Нещата са такива, каквито ги приемаме, че са. Ако не го разберем, подлъгването е за наша сметка и отговорността за това също е наша. Междувременно можем да се посмеем. На себе си.
