Навиците ни на мислене са погрешни
В този материал можете да разберете защо понякога навиците в мисленето ни водят до грешни заключения
08 Октомври 2013
Реклама
Грешките, които правим с мисленето си, в много ситуации правят съществена разлика и е по-добре да ги избягвате. Ето няколко интересни факта за навиците ни на мислене, които не сте и предполагали.
Обграждаме се с информация, която съответства на разбиранията ни
Хората обичат другите хора, които мислят като тях. Това означава, че подсъзнателно игнорираме всичко, което застрашава нашата гледна точка за живота и се обграждаме с хора и информация, които я потвърждават. Това се нарича ”потвърдителни пристрастия”.
Не само правим това с информацията, която възприемаме, но и съставяме спомените си по същия начин. В експеримент на университета в Минесота от 1979г. участниците са помолени да прочетат разказ от жена, наречена Джейн, която реагира екстровертно в някои ситуации и интровертно в други. Когато участниците се върнали след няколко дни, те били разделени на две групи.
Много велики открития са останали без Нобелова награда
Едните били попитани дали Джейн става за служител в библиотека. Другите били попитани дали става за брокер. Хората в първата група си спомняли Джейн като интровертна личност, която не може да е брокер. Другата група отговорили точно обратното. В изследване от 2009г. в Охайо пък е доказано, че бихме отделили 36% повече време да четем текст, който отговаря на представите ни. Но, както е известно, представите ни не са абсолютни факти.
Вярваме в “илюзията на плувеца”
Професионалните плувци нямат перфектни тела, защото тренират толкова усилено. Просто начинът, по който са структурирани телата им, ни кара да мислим по този начин.
Чудите се кои са най-добрите университети?
Тази илюзия се проявява, когато объркаме селективните фактори с резултатите. Друг пример са топ университетите - наистина ли те са най-добрите училища или те просто събират най-добрите студенти?
Без тази илюзия половината рекламни кампании няма да успяват. Ако мислим, че сме предразположени да бъдем добри в нещо, едва ли ще си купим нещо в сфера, в която не мислим, че сме добри
Неправилно предричаме шансовете си
Представете си, че играете ези-тура с приятел. Хвърляте монетата и всеки път трябва да познаете какво ще се падне. Шансът ви е равен всеки път, но ако пет пъти подред се падне тура, считате, че на шестия ще се падне ези. Възможностите за това изглеждат доста големи.
Всъщност, не е така. Шансът все още е 50-50 и така ще е всеки път, когато хвърлите монетата. “Заблудата на комарджията” е ирационален бъг в нашето мислене. Проблемът възниква, когато придаваме твърде голяма тежест на минали събития и вярваме, че те имат значение за бъдещето ни.
А може би сме по-креативни, когато сме уморени..
Комарджийството също е дело на грешка в мисленето - става въпрос за склонност към позитивни очаквания. В такъв момент си мислим, че е крайно време късметът да ни се усмихне. По някакъв начин не възприемаме възможността за лоши резултати и не се предаваме, докато не се случат позитивни резултати.
Съжаляваме за нещата, които сме изгубили
Терминът “sunk cost” не се отнася само до парични загуби, ами и до такива като време и усилие. Тоест, вложили сте пари, време или усилие в нещо, но нещата са се провалили по една или друга причина и те не могат да бъдат възвърнати.
Причината, поради която не можем да пренебрегнем загубата, е усещането, че губим повече, отколкото печелим
Причината за това е научна. Индивидите, които се опитват повече да отбягват заплахите, отколкото да увеличат възможностите, предават по-успешно гените си. Така, с времето, перспективата за загуба е станала по-силен мотиватор, отколкото възможността за печалба.
Има как да направите живота си по-лесен
През 1985г. Хал Аркс и Катерин Блъмър започват експеримент, който показва склонността на хората да съжаляват за загубата. Те са помолили участниците да счетат, че са похарчили 100 долара за билет за ски ваканция в Мичиган, но след това са разбрали за по-добра оферта за Уисконсин за 50 долара и са си взели билет и за там. По-късно участниците са били помолени да си представят, че и двете оферти се препокриват и те трябва да избират измежду скъпата или страхотната ваканция. Половината от хората са избрали скъпата, не защото е щяла да бъде по-забавна, а заради загубата на парите им.
Възможно е размерът на мозъка да се смалява
Така че, емоциите много често ни карат да взимаме ирационални решения и заблудата ни пречи да виждаме най-добрите възможности. Най-доброто, което можем да направим, е да отделяме настоящите факти от опита в миналото ни. Така или иначе, не можем да възстановим загубената си инвестиция, така че това не бива да замъглява решенията ни в съответния момент.
Взимаме решения, според “закотвящия ефект”
Какъв е този ефект? Вместо да вземем решение, заради цената на инвестицията (време,пари), ние търсим сравнителната стойност. Тоест, каква е стойността на това, което искаме, спрямо друга възможност.
Често пъти прогнозата за нещата е ужасно погрешна
Пример: на група летовници им е предложено да избират между предложения за почивка. Едната е пътуване до Рим с покриване на всички разноски, а втората е аналогична оферта за пътуване, но до Париж. Опциите се препокриват - всеки град е невероятна възможност за ваканция. Когато е добавена и трета аналогична възможност за ваканция, но без включено кафе в офертата, нещата се променят. Когато летовниците видят, че трябва да платят 3 евро за кафе, тогава и Рим, и Париж изглеждат още по-добри възможност.
Понякога великите открития стават напълно случайно
Това се нарича “закотвящ ефект” защото сме склонни да се фокусираме върху цената и я сравняваме с други опции, забелязвайки разликите между стойностите им, но не и стойността на всяка една от тях поотделно.
Отделяме повече внимание на стереотипите, отколкото предполагаме
Повечето от тези грешки са толкова вкоренени, че е трудно да бъдат определени като такива. Ето един добър пример за това колко лесно пренебрегваме очевидните факти.
Никола Тесла и великите му размишления
Човешкото съзнание е толкова свързано със стереотипите и толкова разсеяно с ярки описания, че ще се придържа към тях, дори когато в тях няма логика.
През 1983г. Даниел Канеман и Амос Тверски тестват логическото мислене като са описвали въображаема личност: Линда е на 31г., няма връзка, разговорчива и много свежа. Тя е магистър по философия. Като по-млада тя е била ангажирана с теми като дискриминацията и социалните проблеми, участвала е в демонстрации срещу ядрените оръжия.
Изследователите помолили участниците да прочетат това описание и после да отговорят кое е по-вероятно
- Линда да е касиер в банка
- Линда да е касиер в банка и член на феминистко движение
Дори в Канада са били открити някои неща
Повечето хора биха предположили,че и двете са верни, само че се подлъгваме по-повечето данни във втория отговор. Освен това, стереотипът от предишната информация оказва влияние върху това как оценяваме хората. 85% от хората са избрали отговор две и това показва колко ирационални сме, когато фактите изглеждат логични.
