Nirvana сложиха точката с “In Utero”

Албумът “Nervermind” на Nirvana е вероятно най-емблематичният запис на 90-те. Той буквално изхвърля на мейнстрийм повърхността Кърт Кобейн, Дейв Грол и Крис Новоселич и това е шок, както за тях ,така и за музикалния свят. “Nervermind” е топка от гняв и противоречия, но е абсолютен хит и логично лейбълът на групата Geffen Records очаква следващият материал да бетонира позициите на групата в класациите. Вместо това на 13 септември 1993г се появява “In Utero”. Третият и последен албум на Nirvana изправя музикантите срещу света и те се чувстват напълно удобно в тази позиция.

снимка: crystalcastles

В началото е имало концепция за “In Utero” - албумът да е максимално различен от триумфалния “Nevermind”. Групата още тогава знае, че новият материал няма да постигне комерисалният успех на предишния албум и всъщност никой от тях не го иска. Кобейн вече мрази “Nevermind” и казва, че не слуша албума, защото не му харесва продукцията, както и открито заявява, че, въпреки желанията на звукозаписната компания, няма да направи втори албум като “Nevermind”. Nirvana не харесват и намесата на продуцента Бъч Виг, който придава изчистена лъскавост на парчетата в “Nevermind”, която ги отдалечава от ъндърграунд корените им.

Юбилейният албум и бонусите вече са ясни

Поради тази причина, бандата се обръща към продуцента Стив Албини за записите на “In Utero”. Албини има славата на безкомпромисен в работата си, близък с ъндърграунда и продуцент на албуми на любими групи на Nirvana като Pixies и Breeders. В луксозната версия на албума дори има включено писмо от Албини до тримата от бандата, в което той казва, че е съгласен с намеренията им да направят албум за няколко дни с добро качество, но минимално продуциране и без намеси от звукозаписната компания. По това време Албини е одобрен, но никога не се е срещал с Nirvana.

снимка: www.altpress

За записите на “In Utero” Nirvana правят нещата изцяло по свой си начин. Те се затварят в пълна изолация в студио в Кенън Фолс, Минесота, между 12-26 февруари 1993г. Никой няма достъп до тях, няма и наркотици, само музика. Албини решава бандата да запише грубите версии на парчетата заедно, а някои от текстовете са променяни в последния момент. Резултатът е един далеч по-груб, пънкарски и непродаваем продукт, който радва Кобейн, Новоселич и Грол, но изнервя до крайна степен лейбъла им. По онова време Албини коментира, че групата харесва албума, но всеки, който го е чувал е казал, че е ужасен. Дори оригиналното заглавие е било провокативно - “I Hate Myself and I Want to Die”. В крайна сметка, Nirvana се отказват от него, защото е твърде агресивно и може да провокира самоубийства. И вероятно са прави - самият Кобейн се самоубива 6 месеца след издаването на албума..

снимка: whatatemper.blogspot

През 93-та Кобейн има проблеми не само с хероина. Той има ужасни болки в стомаха, както и сколиоза - неприятно изкривяване на гръбнака, което се влошава от тежестта на китарата. Болката придава гняв на музиката му, която вибрира в ушите на меломаните по цял свят. Но докторите никога не разбират какъв е бил стомашният проблем на вокалиста. Самият той обяснява, че отчасти това е била причината да се пристрасти към наркотиците - той е ползвал хероина като болкоуспокояващо. Въпреки че през 1993г. той разправя в интервюта, че вече по-спокоен, откакто е женен и има дете и че нещата са се оправили, Кобейн все още е пристрастен.

Пол Маккартни също допринесе за легендата Nirvana

снимка: blogs.laweekly

Въпреки това, темите в “In Utero” са по-зрели и разнообразни и показват израстване. Проблемите му вече не са тези на тийн-аутсайдер, той вече е звезда-аутсайдер, който има проблеми със своя статут. Част от тематиката в албума засяга вътрешните му проблеми и се изразяват в честите споменавания на различни видове болести и наранявания в текстовете. В други лирики става въпрос за семейството му, бащинството и бракът му. Кобейн не успява да реши ребуса и на 5 април 1994г. се застрелва в главата.

“In Utero” остава последният студиен запис в дискографията на Nirvana и вероятно е най-подходящият за това - албумът е груба, неподправена, изкривена точка, която само те харесват. 20 години по-късно само последното не е вярно.

снимка: www.wallsave