30 години. Толкова са били нужни на българския народ, за да превърне България от освободена, но васална, в независима и свободна страна. Ако се вгледаме в манифеста, с който народ и свят научават, че България става страна независима, ще видим няколко ключови послания.
Неслучайно Независимостта е обявена в християнски храм. Неслучайно в текста, който Фердинанд прочита се говори за „приятелски връзки и мирно вътрешно развитие" с Турция. Неслучайно се подчертава ролята на Русия. Неслучайно се протяга ръка към Запада.
В онези дни, България е имала и исторически късмет. Ако не се беше случила Младотурската революция, ако Русия не беше опростила заемите на новата турска държава, ако Австро-Унгария не беше анексирала Босна и Херцеговина по-малко от 24 часа след обявяването на българската независимост, вероятно щеше да избухне война между България и Турция, която можеше да преобърне хода на събитията. Но в историята няма „ако”. 22 септември е перфектно избраната дата, в която и Вселената, и събитията в международните отношения се нареждат по перфектен начин.
Целия коментар вижте във видеото.
