В дни като днешния си мисля как съвременниците мислим за своето време като за особено драматичен период. Ние хората имаме качеството да драматизираме, дори свръхдраматизираме своята епоха, късайки нишката с времето, в което са живели тези преди нас.
Каквото и да си мислим за днешния ден, България е преминавала през много по-драматични и важни периоди от днешния. Моменти на исторически избор. Моменти на храбра лудост. Години на войни, в които майки са погребвали децата си, жени съпрузите си и деца бащите си.
Тогава, в тези времена, "аз" се е превръщало в "ние". Защото изправени, пред съдбоносни събития, ние сме се обединявали с мисъл за другия.
Историята ни учи, че това "ние" е най-ценното, което може да има един народ. Няма ли го, няма и народ. Има единици – гневни, уморени и мърморещи песимисти, които дори и боклука през терасата са готови да си хвърлят, защото извън прага на панелката е другостта...
Вижте целия коментар във видеото.
