Като тогава...

Коментар на водещия на "120 минути" Светослав Иванов

Като тогава...

Реклама

Обществото изглежда озверяло и разделено. Полицай краде тотофиш от баба. Дядо плаща откуп за петел и го връзва за главата си, за да не го откраднат пак. Посред бял ден обират банки. Какво се случва? Къде сгрешихме? Разпадна ли се окончателно духът ни? Продават ли каскет против глупост?

"Намери се билка в дюкяна на хаджи Хасан, която лекувала лудостта", написал в разказа си един младеж на 20. Казвал се Муамар. След като взел властта обаче самият Кадафи полудял. Всички знаем за края на младия разказвач.

В публичната среда е кал и мръсотия. Думи груби, обвинения истерични, всички се надвикват. Политици нападат журналисти. Все едно някакъв таблоид определя дневния ред на обществото. Конспирации, схеми, обвинения. И как си мислим, че може да я караме така?  Прекалено лесно е да делиш медиите на "свои" и "чужди", някак си прекалено удобно е. Който те критикува - е враг, соросоид и какъв ли не още. Който те хвали - наш човек, който се държи като опиянен от факта, че е близо до властта. Събудил се лудият на сутринта след 9-и септември, готов да изпълнява присъди на "съда народен". Присъди с думи.

Най-страшното е, че тези отношения между политици, власт и медии, този грубиянски и просташки език се пренася във всекидневните отношения, в обществото. Възпитанието и вежливостта те превръщат в аутсайдер. Стремежът към знание не е пътят към успеха. Но и това си има обяснение -  когато четеш непрекъснато псувни и ругатни, започваш да псуваш и ругаеш в бита. Когато слушаш за конспирации и заговори, започваш да живееш с мисълта за конспирации и заговори. Всичко това задава някаква изкривена норма за "нова нормалност", която си е чиста ненормалност. Българското днес в момента на груба приказка, в която непрекъснато някой някого дебне и всеки всекиго отрича. Токсичен бит, в който всеки е готов да наплюе всички и да слага под общ знаменател. Въоръжен с фейсбук-пистолет и затворен в своя балон...

Целия коментар вижте във видеото.