Той беше седнал директно върху прашната земя в центъра на Карлово с наведена надолу глава и превързан крак. Петър не гледаше хората, очите му бяха неподвижно фиксирани върху калдъръма. Не искаше да среща техните погледи, защото макар че някои от минувачите му подхвърляха по някоя дребна монета, той отдавна се беше сбогувал с илюзиите си.
