Марко Ван Бастен е една от най-ярките звезди в историята на футбола. Името му отдавна е легенда, а животът му е доказателство, че пътят и на най-великите минава през трудности и падения.
Вижте какво разказва Ван Бастен за себе си в интервю за Светослав Иванов в рубриката „Роуминг“ на предаването „120 минути“:
- Кажете ми Марко, кой ваш прякор харесвате най-много в миналото. Лебеда? Свети Марко? Или Ледения?
- Да ви кажа нямаше голямо значение за мен... Всички тези прякори получих в Италия. Но за мен "Лебеда" беше специален прякор.
- Кой беше вторият?
- Сан Марко.
- Винаги сте били енигма. Особено като футболист. Нещо като "Тих убиец от световна класа", ако ми позволите тази метафора. Защо решихте да сте толкова откровен във вашата книга?
- Винаги съм бил честен. Тук няма никаква разлика. Единствената разлика е, че в книгата реших да разкажа своята лична история. Преди години, в началото на кариерата си просто не съм изпитвал необходимост да говоря за себе си пред всички. Това е разликата между Марко тогава и Марко днес. В началото на пътя аз обожавах своята работа и се стремях да я върша възможно най-добре. Концентрирах цялото си внимание и всичките си сили, за да съм добър в това, което правя. След като кариерата ми приключи обаче настъпи момента, в който си казах - "Добре. Вече мога да кажа как се чувствах, какво си мислех, какво постигнах". Просто дойде моментът да разкажа. Честно и директно, какъвто винаги съм се стремял да бъда.
- Защо "Баста"? На какво и на кого казвате basta в случая?
- Това е италианският израз за "стоп, стига и достатъчно". Но аналогията тук е с моето име и начинът, по който се произнася. Ван Бастен и Баста. Като ги миксира човек и се получава леко забавно. Нищо специално...
- Как едно момче, което обича футбола се превръща в мъж. Опишете ми вашето детство?
- Бих го описал като нормално. По цял ден ритах на улицата и на площада, в квартала, в който живеех. Имах много приятели, но най-добрият ми приятел беше топката. Ритах с приятелите си, но обичах и да оставам насаме с топката. Малко по малко започнах да усещам, че ставам все по-добър и по-добър. Така дойде и мечтата - да съм професионален играч. Израснал съм с мачовете на "Аякс" от 70-те, възхищавайки се на звездите в отбора като Йохан Кройф, Неескенс и другите. Гледах ги как печелят титли и купи и си мечтаех да печеля като тях.
Вижте цялото интервю във видеото.
