„Богатствата на България“ дават повод за гордост с историята на шуменския регион

Документалната поредица започва тази събота от 12:30 часа по bTV

Реклама

Тази събота, 28 октомври, от 12:30 ч. зрителите на bTV ще видят първия филм от документалната поредица „Богатствата на България“. Посветен на културно-историческите богатства на шуменския регион и най-значимия му символ – Мадарският конник, той ще даде любопитни детайли за барелефа, изсечен на 23 метра от земята. Единствен по рода си в цяла Европа и датиращ от ранното Средновековие, той е най-старата прабългарска библиотека. Ценни надписи от епохата на кан Тервел и неговите наследници дават информация за политически взаимоотношения на страната със съседите ни, а множеството предположения за същността на изображението варират от бог Тангра и персийския цар Дарий до владетелите ни Аспарух, Тервел, Крум или Омуртаг. 

В първия брой на документалната поредица „Богатствата на България“ историци като Юри Йоргов от НИДР „Мадара“,  Милена Андреева от Историческия музей в Шумен и проф. Божидар Димитров ще разкажат на зрителите на bTV малко известни факти от българските старини. Те ще обрисуват един пълнокръвен образ на прадедите ни и техния завет, за да накарат малки и големи да се гордеят с произхода и наследството си.

Проф. Божидар Димитров ще разкрие пред зрителите на „Богатствата на България“ по bTV за символиката на Мадарския конник в историята на победите на хан Тервел над арабския халифат. Легендите, митовете и фактите около „Спасителя на Европа”, гордостта и величието на нашия народ по негово време водят до изграждането на уникалния релеф, за да увековечи своя владетел.

Зрителите на bTV ще видят Даул Таш – огромният каменен къс, част от култово място от предтракийско време, по-късно превърнат в светилище на римския пантеон, а в последствие - и в християнска обител. Ще научат от кога датират първите свидетелства за заселници в Мадарската пещера и кои богове са почитали хората от палеолита до XIV век.  Екипът на „Богатствата на България“ ще отведе зрителите и в резервата Кабаюк, за да видят запазените традиции при развъждането и отглеждането на най-чистокръвните породи коне, с които регионът се гордее от времето на траките.

Следваща спирка ще бъде Дворът на кирилицата, който събира експозиция от 30 двуметрови статуи на буквите, произведени по поръчка на арменеца Карен Алексанян, както и скулптурите на св.св. Кирил и Методии и цар Борис I. „Богатствата на България” ще даде още повече поводи за национална гордост с разходката в епохална Плиска. Стените на първата българска столица, датираща от 681 г., са разположени на 23 кв.км. и за разлика от другите европейски градове са построени в равно поле, без никаква естествена природна защита. Българите били единствените, които строяли с камък, а не със землено-дървена архитектура през Средновековието. Безспорно най-значимото им творение, обаче, е голямата базилика, която е и най-голямата църква в Европа, надминаваща размерите на „Св. Петър“ в Рим и „Света София“ в Истанбул.

Какво гласят легендите за Мадарският конник и как го е видял и пресъздал унгарският етнолог Феликс Каниц в пътеписа си „Дунавска България и Балканът“? Какво наистина значи конника не само за българското, но и за европейското наследство? И още – от кога се използват стремена и юзди при язденето на кон и колко важно е било животното в ежедневието на траките? Как е изобразена историята на покръстването и приемането на кирилицата от славянския свят? Всичко това в „Богатствата на България” – тази събота от 12:30 часа по bTV.