bTV Репортерите: Извън догмата

Реклама

15 август 2021 г. талибаните превземат Кабул. Спомените на местните хора от първото им управление се завръщат. Най- притеснени са жените. Правата им отново започват да се ограничават. Достъпът до образование и работа става все по-труден. А това са права, за които някои жени се борят от десетилетия. При предишното управление на талибаните тези желания са били строго забранени.

Много от жените, които са били притеснявани заради своите стремежи за развитие, са решили да потърсят по-спокоен живот на друго място.

Три от тях се озовават в България. Силсила, Сара и Салеха. На различна възраст, с различни спомени от живота в Афганистан.

Силсила Махбуб е една от най-изявените афганистанки в България. Говори пет езика, има няколко висши образования, сътрудничи на неправителствени организации, а от скоро има и ателие.

Разказва за афганистанските дрехи. Повечето хора си представят бурки. А по думите й всеки цвят има символика. Традиционните дрехи са пъстри, фини, красиви.

Не толкова красиви обаче са спомените й. В края на 20 век, когато талибаните за първи път вземат властта, семейството ѝ започва да бяга от Кабул. Тя е съвсем мъничка.

„Те влизаха град по град, за да вземат властта . Баща ми беше генерал, работеше в армията. Майка ми беше учителка в университет. Тайно работеха. Баща ми тайно преподаваше математика и английски език. Ние трябваше да се преместим в друг град. За съжаление аз видях там някои неща, които не мога да забравя. Ранени хора по улицата, мъртви… заради този спомен, който имам, през нощта се събуждам, плача”, спомня си Силсила и очите ѝ се насълзяват отново.

По-голямата сестра на момичето получава стипендия за образование в Съединените щати и заминава. По-късно взема семейството при себе си. Така майката, бащата, сестрите и братът на Силсила отиват в Америка. Тя обаче е непълнолетна и трябва да остане в Афганистан. Въпреки че е сама Силсисла се разива. Завършва университет, работи като журналист.  След няколко години чичо ѝ, който живее в България, ѝ изпраща покана да дойде при него.

„Родителите ми решиха да намерят сигурно място за децата – да могат да учат, да работят. Аз получих виза, с поканата на чичо ми. Той беше тук повече от 30 години. Аз не исках да стана бежанец. Когато мигрираш има голяма разлика. Ти решаваш и отиваш. Когато си бежанец, ти не решаваш, ти просто нямаш спокоен живот, нямаш сигурен живот. Надявам се да има ден, в който ние всички да имаме равни права. Да не ни казват, че защото си жена имаш едни права, защото си мъж имаш повече. В Корана е писано, че няма мъж и жена. Всички сме равни, всички сме от един Бог…Но талибаните ползват шериат. В  шериата жените нямат право да учат, да работят”, казва Силсила.

В търсене на по-добър живот за себе си и децата си до България стига и Сара Файзи. Пътувала е със самолет до Турция, след това пеша идва до България. Попада в бежански център. През годините успешно се интегрира в страната, учи български, а от няколко седмици има собствен бизнес – ресторант.

„Често чувах изстрели, когато живеех в Кабул. Неведнъж пред мен са умирали хора. Това са ужасни сцени, запечатани в съзнанието ми.  Когато бях на 5 години, моето семейство напусна Афганистан. Тръгнахме към Пакистан, защото родителите ми искаха аз и сестра ми да учим. Когато властта вече не беше в ръцете на талибаните, ние се върнахме. Кабул беше променен. Аз завърших университет. Започнах да работя в банка. Станах майка в Афганистан, но въпреки че ситуацията беше по-спокойна, непрестанно се притеснявах за децата си…Дали нещо няма да им се случи. Постепенно ситуацията започна отново да се влошава”, разказва Сара.

Много от приятелите ѝ са в Афганистан.

„Те не искат да напуснат страната, но им е много, много трудно. Повечето се надяват, че както преди си тръгнаха талибаните, сега отново ще напуснат. Н аз не мисля, че жените там ще имат права като жените на други места по света. Ще направя съпоставка. В момента в България имам ресторант. Сега в Кабул това би било невъзможно.”

В развиването на новия бизнес рамо до рамо със Сара застава Салеха Наими. Учител по професия и по душа. На 64 години е. Била е преследвана в Афганистан. Няколко пъти бяга, но след това се завръща...

„Там учих, завърших университет, станах учител по математика и физика. Създадох семейство. Всичко беше нормално. След това се появиха муджахидините, после талибаните. Започваха да ни забраняват за учим, да работим. В един момент решихме да си тръгнем. Отидохме в Пакистан, там станах директор на училище, продължих да преподавам. След 18 години когато обстановката в Афганистан се подобри, ние се върнахме заедно с моето семейство, имам дъщери и син. Тогава започнах да работя в неправителствена организация. Разказвахме на жените за техните права, помагахме им да учат, образовахме ги. Въпреки че талибаните не бяха на власт, те присъстваха в държавата и влияеха на много хора. Някои от тях, които нямат образование, не позволяват нито на жените, нито на децата да се развиват. Преследваха и нас. Обвиняваха ни, че проповядваме нещо различно от ислям, че внушаваме грешни неща на жените. Върху мен натискът беше много силен. Заплашваха ме. Казаха ми, че ако продължавам с тази дейност ще ме убият и аз трябваше да избягам. Така през 2016 г. напуснах Афганистан.”

Салеха поема към Европа. Идва в България с малката си дъщеря. Синът й отива в Нидерландия.

 

„Много харесвам България. Синът ми предлага да отидем при него в Нидерлания, но ние искаме да сме тук. Чувстваме се добре.”

Голямата дъщеря на Салеха обаче остава в Кабул.

„Едната ми дъщеря и сега живее в Афганистан. Лекар е. Откакто талибаните взеха властта преди няколко месеца, тя спря да работи. Почти не излиза. Наскоро са извикали мъжа й. Питали са дали тя още поддържа връзка с мен. Заплашили са, че ако отговорът е да – ще ме намерят и убият.  Мисля за нея много и страдам, че нищо не мога да направя. Затова работя непрестанно, за да не мисля толкова много. Тя не може да замине легално, защото няма виза, има деца, които не иска да остави”, разказва Салеха.

Афганистан е най-неблагоприятното място в света, в което можеш да се родиш жена, показва световната класация за жени, мир и сигурност, според доклада за 2021 г. към университета Джорджтаун.

Нарасимха Рао Лакшми от Върховния комисариат на ООН за бежанците казва, че внезапната смяна на властта в Афганистан е довела до много промени в страната, но още е рано да говорим за тях.

Снимка: bTV

„Сред най-засегнатите са жените. 75 % от хората, които напускат Афганистан, отиват в Пакистан и Иран. Някои опитват да стигнат до Турция и след това Европа. България е кръстопът между Изтока и Запада. От дълги години страната има добро отношение към бежанците, те получават подслон, имат достъп до здравна система, възможност за работа. Но много от хората, които идват в България, не желаят да останат в страната, защото други страни са по-атрактивни…но в България има необходимост от работници в някои сектори и тези хора могат да ги запълнят.”

Той акцентира и върху друг основен проблем - състоянието на икономиката се влошава, а това може да накара много хора да търсят спасение извън страната.

“Това, което се случва в момента, е, че икономиката не наема хора. Така половината от населението на Афганистан трябва да се справя с липсата на храна и идващата зима. Трудностите тепърва предстоят.  В международен аспект трябва да помогнем на хората в страната, иначе те ще търсят възможност да избягат”, допълва той.

На 3 декември талибаните оповестиха декрет, в който казват, че жените няма да бъдат омъжвани насила. В него обаче не споменават достъпа до образование.

А дали нашите героини Силсила, Сара и Салеха биха се върннали в Афганистан?

„Никога искам да се върна в Афганистан”, казва Салеха.

„Не знам дали бих се върнала там. Мисля повече за децата си, а не за себе си. Не искам да стават свидетели на това, което видях аз”, обяснява Сара.

„Денят, в който Афганистан стане спокоен като България, като държавите, в които няма войни, вярвайте ми, всички ще се върнат. Това се случи и преди. Имаше хора, които се върнаха, построиха училища, университети. Аз обичам моята държава и силно вярвам, че нещата ще се променят”, надява се Силсила.

Тагове: