Реклама
На поляната край видинското село Раброво, едва на километър от Сърбия, още от времето на траките, почитта към мъртвите е сякаш по неписан канон.
Само тук, край влашките села, опечалените семейства извиват хоро за мъртвите. Даряват храна и цветя за покой на онези, които през последната година са напуснали този свят. Други са там и за отдавна починалите си близки, които не могат да прежалят. И всеки път на втория ден на Великден.
А бавният танц, който за няколко мига събира "този" и "онзи" свят, се извива с наричане, за да достигнат молитвите до починалия близък човек.
Миговете на хорото са свещени за тъгуващите, но и изпитание.
Поколения наред търсят утехата от непосилната мъка по загубата на близък в мъртвото хоро. Традицията е жива и днес.