bTV Репортерите: Вдъхновители на мечти

Във всяка мечта живее надежда, а надеждата у децата се поддържа с подкрепа и търпение

bTV Репортерите: Вдъхновители на мечти

Реклама

Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа, е центърът за настаняване от семеен тип в Долна Баня. От пет години негов директор е Лилия Пенова.

„През 1939 г. имотът и сградата са дарени на община Долна Баня за дом за девици – девойки, от Констанца Ляпчева“, обясни директорът на Център за настаняване от семеен тип „Констанца Ляпчева“ – Долна Баня.

Ляпчева е важно име в закрилата на децата у нас. Съпруга е на политика Андрей Ляпчев. Благодарение на нея през 20-те години на миналия век в България се създават сиропиталища, домове, дневни центрове и детски ясли.

Председател е на Съюза за закрила на децата в България, а по-късно е наградена от цар Борис III с Орден за човеколюбие – първа степен. Самата Ляпчева няма деца, но именно тя е човекът, заради когото за първи път в България през 1927 г. се отбелязва Денят на детето. Днес частица от нея продължава да живее между стените на този център.

„Базата позволява да се помещават до 20 деца и поради изискванията и критериите са създадени две услуги. Едната е за настаняване на деца от семеен тип без увреждане, който носи името на Констанца Ляпчева – на дарителката и доброволката, а пък другата е преходно жилище за деца“, посочи директорът Лилия Пенова.

Най-голямото дете е на 17 години, а най-малкото – на пет.

„Има деца, които са тук поради раздяла на родителите, защото не се разбират самите родители и решават да се разделят и да създадат нови семейства. Децата, които са от общия брак, са неудобни за единия и за другия. Въпреки че думата "неудобни" звучи много грубо, но е точно така. Другите от причините са, че голяма част от родителите пътуват в чужбина, работят и оставят децата на баби и дядовци, които не могат да се справят с отглеждането и отново се налага извеждане на децата в центровете“, коментира Лилия Пенова.

Персоналът е от 13 души. Опитват се да създадат семейна среда, макар и да са наясно, че не могат да заменят родителите. И все пак в трудните моменти именно те са възрастните в живота им.

„Има деца, които за пръв път отиват на море, тогава е много вълнуващо. Страх ги е от водата, страх ги е от пясъка, всичко им е много чуждо. Всичко им е много различно. За пръв път се качват в автобус, за да отидат на екскурзия. Много неща виждат за пръв път при нас. Имало е деца, които за пръв път виждат дори какво е бельо. Деца, които не са виждали какво е прибор – как да се храниш с вилица, с лъжица, с нож. Има много шокиращи ситуации и много истории, които много хора дори не подозират, че може да има такова нещо в ХХI век. В центъра има дневен режим и правила. Ходи се на детска градина и на училище. В двора има и градина, в която са засадени посеви. Тук за децата е създаден ред, който в повечето случаи е липсвал в живота им у дома“.