Многословно с Йонислав Йотов – Тото
08 Октомври 2026
Реклама
Автор на подкаст, изпълнител, водещ на “Фермата” отскоро и… още кой знае в колко подразделения ще го вкара животът, но към момента тези си ги редува на периоди. При това, оказва се, неслучайно. Всичко си има ред. Даже и интервюто му за Cultinterview, където Тото днес изгря. Вижте част от него тук, а цялото четете в сайта.
Как се оказа в основното качество на водещ на подкаст?
Когато започнах да го правя, хората мислеха, че съм луд, защото ми казваха, че няма кой да гледа 3-часови разговори. Истината е, че в интернет хората искат видеото да бъде колкото се може по-кратко.
И гледат ли толкова дълги разговори?
Естествено. Между 3-6 млн. на месец е гледаемостта. Като човек, който е бил гост в телевизия, знаех, че хората не гледат, защото ние нищо не можем да кажем. А ако можем и човекът може да се заговори с нас, а зрителят съумее да разбере що за личности сме отвън това, че имаме нова песен или че по време на снимките на клипа е било студено, ще разбере, че всъщност му се гледа. Хората искат да гледат интервюта.
Ама ги гледат с тази дължина, защото ти имаш акъл. Ако нямаш, няма как да стане това.
Благодаря ти. Вероятно – да.
И ако гостът ти отговаря с “да” и “не”, чакай да стане 3 часа интервю.
Оказва се, че има една 20-минутна бариера. Толкова търпи маската. След това тя пада и си говорим дълго. И след това ти предоставя най-дългия си разговор, даван някога изобщо. Така се случи със Слави Трифонов, Юлиан Вергов, Геро …
Знаеш ли какво открих с течение на времето? Че когато се появиха повече видео-подкасти, започнаха да говорят за всякакви неща. Мислех, че ще ми дръпнат от аудиторията, но се оказа, че толкова добре съм си направил формата, че другите подсещаха хората за мен. Така те рекламират мен реално.
С рапа е същото. Когато кажеш рап, хората се сещат за Мишо Шамара. Така конкуренцията му работеше за него, а той ставаше все по-голям. Дори и без да прави песни.
Ти затова ли ме караш да си правя видео-подкаст?
Просто ти казвам да си направиш, за да можеш да ми изпратиш още хора. Направил съм нов сет, трябва да поемам още зрители. Просто така работи. Това е някаква психология на масите.
Ама къде от музиката стана вид журналист?
Абе, стига. 5 години преди да дойде музиката, правех клипчета и предавания в интернет. В едно от тези клипчета имахме за задача да изработим клип за песен, ама нямахме такава. И за да спечелим конкурса, трябваше да се случи това. Така се оказа, че правим добри песни. И продължихме.
Просто защото е потръгнало?
Да, но в първите 7-8 години никой не знаеше за “Скандау”. Пеехме по мазите. На седмата година решихме да направим предаване “Не питай Google, питай “Скандау” в интернет, да се занимаваме с него и ако съберем от там популярност, да кажем, че всъщност правим песни. Пуснахме “Replay” и аудиторията разпространи песента ни до безумие, а след това я дадохме и на радиата. Започнахме да се занимаваме само с музика. Така стигнахме до концерта в “Арена 8888”.
По време на Ковид нямаше песни и бяхме на пауза. Това, което правя в такива случаи, е да бръкна в тестето и да разгледам какви карти имам. Можех да правя клипове и трябваше да намеря с какво да си губя времето, докато ни пуснат. Така си го загубих, че вече седма година съм в подкаста. А сега музиката чака, но идва време и за нея. При мен се редуват. И всичко ми се получава. За мен не съществува вариант, в който нещо се не получава. Не си го представям. Нищо не ми е убягнало до сега, не му позволявам.
А, избяга ми футболът. Исках да стана футболист, но имах тежка контузия. Не е било моето.
“Фермата” роля ли е?
Оо, много хубав въпрос. Хората са ме виждали като участник в реалити формат, но не са ме виждали като водещ на такъв. От тази гледна точка е друга роля. Но аз съм в друга ситуация. Там не си сменям името и не се държа по друг начин. Кучето, като плува във водата, роля на риба ли играе? Просто е куче във вода, но не играе ролята на риба.
Преживяваш ли за себе си ситуациите във формата?
Да, при това – трудно. Преди да бъда ратай там, тези хора за мен бяха само имена на аутокю. Когато влязох вътре и видях какво се случва, те се превърнаха в съдби. И вече не искаш никой да си ходи. Искаш да има битка, ама искаш всички да са там. Те имат помежду си някакво състезание – за пари, за слава. Аз обаче искам цялата тази компания да остане. И ми е гадно, когато някой просто заради нещо трябва да си тръгне.
После си комуникираме, пишем си в Инстаграм, опитваме се да се виждаме с някои от участниците. Чувствам си ги много близки. Има хора сред тях, които ми помагат и в живота извън формата. Обвързваш се, защото си 3 месеца с тези хора.
Бил съм в ролята на участник в реалити, но никога водещ после не ми е писал “какво правиш”. Може би не са инвестирали толкова в самия формат. С Криси Радков много обичаме реалити формати и социални експерименти и сме искали това, което ни се случи.
Тагове:
йонислав йотов тото
