Актьорът Владимир Зомбори има редица роли в театъра и киното, а най-новото му амплоа е това на водещ на „Гласът на България“ по bTV, чийто нов сезон стартира на 14 септември. Двамата с Боряна Братоева ще съпреживеят емоциите на сцената на любимото музикално предаване, заедно с журито и участниците. В любопитно интервю за „Дневник“ Зомбори споделя за пътя си от участник в шоуто до негов водещ, любовта към театъра и истории от личния си живот.
Преди 13 години Вие сте бил участник в музикално риалити и може би най-добре знаете как се чувстват участниците на сцената на “Гласът на България”. Сега, ставайки част от шоуто, искало ли Ви се е отново да влезете в ролята на изпълнител?
По някакъв начин го правя, защото това, което обичам, е да излизам на сцената, под една или друга форма. Но като участник по-скоро не, защото вече съм го правил и като усещане го имах съвсем скоро. Сега ми е интересна другата гледна точка - да наблюдавам участниците отстрани, което е по-различно. Донякъде съм буферна зона между треньорите и участниците, в която мога да виждам и едните, и другите зад кулисите, а това е много интересно. До голяма степен им помагам психологически, защото често има тежки ситуации. Шоуто е със състезателен характер и е трудно да се разделиш с някого. Двамата с Боряна сме анестезиолозите на шоуто - слагаме по една упойка да минат малко по-леко нещата - и за едните, и за другите.
Участието Ви в музикално риалити като изпълнител е първата Ви телевизионна поява. Сега сте част от “Гласът на България”, но в ролята на водещ. Показва ли това, че сте извървял един дълъг път и той е бил правилният?
Силно се надявам да е така. Чувствам се удовлетворен, но аз винаги съм бил последователен и се радвам, че съм там, където съм в момента. Най-вече, защото не се е налагало да правя компромиси със себе си, а всичко се е случило, когато е трябвало.
Трудно ли е един артист да не прави компромиси със себе си? Каква е цената?
Доста е индивидуално. Изборите, които прави човек, го насочват по пътя през целия му живот. Те го определят, както и мястото, на което се намира в даден момент. Но зависи колко бързо искаш да ти се случат нещата, защото понякога бързината води до нетрайни резултати. Мисля, че в дългосрочен план е по-добре човек да не се поддава на изкушенията за бърза слава, защото те често изискват саможертва, често се налага да вървиш против себе си. Така че всеки трябва да изчака своя момент и да бъде внимателен относно нещата, с които се обвързва.
Има ли нещо, което Ви е помагало да не губите тази надежда?
Да, малките успехи преди големите, защото всичко е като една стълба, по която се изкачваш. Малко по малко. Слава Богу, не съм имал големи падания от нея, било е по-скоро бавно постепенно изкачване, което ми е давало кураж да продължа нагоре. И това е хубаво. Но човек никога не е застрахован докрай. Във всеки момент може да се препънеш.
Това означава ли, че телевизията продължава да бъде най-силният инструмент за достигане до хората по най-бързия и лесен начин?
Един от най-силните е, да. Въпросът не е само в това дали гледаш телевизия, защото има хора, които си връщат предаването или само мои изпълнения в интернет. Но това е благодарение на телевизията, в която съществува този продукт, който след това се разпространява по други канали. В крайна сметка тя е тази, която е създала всички тези формати с голяма аудитория и те са проверени във времето.
Споменахте преди малко - да оставиш следа. Каква следа искате да оставите в театъра, другото важно място за Вас?
Радвам се, че в момента съм донякъде популярен, защото срещам хора, които започват да ми имат повече доверие. Разбира се, внимавам с кого работя. В света на изкуството човек не си дава сметка какво може да постигне, защото той борави с малко неизмерими средства. В даден момент те могат да отключат някакво събитие, което да остане във времето. Както знаем актьорите цял живот се предизвикват. Има хора, които на финала на кариерата си правят ролята на живота си, така че светът на актьорското майсторство е странен и аз нямам никакви предположения по какъв начин бих могъл да оставя своята следа в него. Иска ми се да направя нещо извън България. Това ми е интересно, защото там възможностите са много по-големи. В театъра това няма как да стане, но ако говорим за кино или телевизионни платформи ще бъде интересна провокация. Хубаво е трудът на човек да достига до възможно повече хора, а в света, в който живеем, по-лесно може да се достигне до по-голяма аудитория. Разбира се, нужна е голяма доза късмет, защото конкуренцията е смазваща, но пък това е част от играта.
Със сигурност една от най-отговорните Ви роли е тази на баща. Какъв баща е Владимир Зомбори?
Понякога съм строг, понякога съм много любвеобилен. Искам да възпитавам у детето си именно това умение за общуване, което да бъде балансирано. Защото ако кажа, че го уча да бъде добър човек, няма да е достатъчно. Добър човек не е професия. А и какво означава да бъдеш добър? Това е колебливо понятие в различните обстоятелства. По-скоро да останеш човек - това ми звучи по-добре, защото носи в себе си всичко. Понякога е много трудно да останеш човек и това не означава да си добър непрекъснато, защото само ще стоиш и ще получаваш шамари. Трябва да имаш характер за нещата, да успяваш да преминаваш през тях. Понякога може да не си добър. Това не означава да си зъл, да си престъпник и т.н. Затова се старая детето да е един достоен човек - и с доброто в себе си, и с не чак толкова доброто.
Цялото интервю с Владимир Зомбори прочетете тук.
