Реклама
Той не е просто цигулар. Досущ като един от своите идоли Николо Паганини Ара Маликян създава нова концепция за цигулка и начина, по който може да я възприемаме днес.
"По време на войната в Ливан живеехме в сграда, под която имаше подземен гараж. Там трябваше да се крием от бомбардировки. Прекарвахме там цели дни и седмици. Много стресираща ситуация. Всички бяха много разтревожени. Един ден баща ми каза: Посвири малко за хората. Започнах да свиря и забелязах силата на музиката, как тя може да промени хората, да промени отношението, настроението им. И осъзнах, че това искам да правя до края на дните си - да радвам хората чрез музиката си. Сега отдавам чест на този първи гараж. Там започнах да свиря на цигулка. Някои от съседите започнаха да танцуват, други да пеят, трети донесоха други инструменти. Направо стана парти в тази трудна ситуация. Опитвахме се да забравим, че извън гаража имаше бомбардировки. Беше много емоционална ситуация, която искам да помня като хубав спомен", разказва известният музикант Ара Маликян.