Актьорът Александър Сано и Диляна Попова са двойката водещи в първи сезон на „Островът на 100-те гривни“, чиято премиера е на 16 септември от 20:00 ч. по bTV. Дни преди началото на предаването Сано разказва за преживяването си на Филипините, опита си като водещ на едно от най-чаканите предавания тази есен и съвместната работа с Диляна в любопитно интервю за „Филтър“.
Сано, на 16 септември започва „Островът на 100-те гривни: Другата вселена“. Бяхте два месеца на Филипините за снимките. Какво ви донесе това преживяване?
Беше доста плътно преживяване. Климатът там е коренно различен и ние, европейците, не сме свикнали с него. От физическа гледна точка беше наистина предизвикателство. Но кастингът, който екипът е направил, включва изключително интересни и разнообразни хора. Това, което успяхме заедно да сътворим, мисля, че ще е много интересно за българския зрител.
Какви по-точно са условията там?
За българина температура от 32-34 градуса на пръв поглед не е проблем, но там влажността е постоянно висока. Най-ниската е 87%, редовно по 91-93%, а след 95% започва да вали. През цялото време се усещаш като в тенджера под налягане. Нещо, на което европеецът не е свикнал, а влагата прави битуването по-тежко.
С Диляна лесно ли се сработихте като двойка водещи?
Да. С нея се познаваме от над 20 години, приятели сме, и сме снимали заедно „Революция Х“ - филмовото продължение на сериала „Революция Z“. В различни други проекти също сме се засичали. Мисля, че дългогодишното ни познанство помогна на съвместната ни работа по най-добрия начин. Надявам се, че сме се справили - зрителите ще кажат.
Какво ви мотивира да приемете предложението?
Ролята на водещ не е част от професионалната ми квалификация, но познавам и съм работил с екипа на формата преди и то много успешно. Една от причините да се съглася също беше възможността да се откъсна от нашия цивилизован ежедневно натоварен живот. Успях психически да си почина, макар че и там беше много натоварено. Имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка.
Друга вселена ли са Филипините?
Абсолютно и категорично са друга вселена! Светлината е много различна, може би заради ъгъла и мястото под Екватора, където се намира. Слънцето свети по различен начин, всичко изглежда различно. В 3.30 ч. сутринта вече е бял ден, в 18:30 ч. е здрач, а в 19:00 ч. – пълен мрак. Там видях някои от най-красивите залези и изгреви в живота ми. Но от друга страна в тази изключително пасторална картинка има и много опасности. Можеш да срещнеш някои от най-отровните морски змии, има и отровни медузи. Изведнъж се оказва, че този рай не е съвсем рай. С огромно удоволствие като се прибрах се насладих на спокойствието, което имаме тук и в Гърция, да влезеш във водата, без да мислиш дали нещо по-опасно няма да ти се случи. Така че да живее Европа! (смее се)
Има ли и други съществени разлики в живота тук и там?
Изненада ме огромната разлика в степента на цивилизация в една и съща държава. След 11-часов полет кацнахме в Манила, който е много добре развит град - типичен азиатски мегаполис с небостъргачи и огромни четирилентови пътища вътре в града. Но моментът, в който излезеш от Манила, пътят става коренно различен. Сякаш изведнъж попадаш в съвсем друга държава, в съвсем друг свят. Разликата е огромна - от свръх цивилизация се озоваваш в среда, която напомня на 17-ти век.
Средно на ден изминавахме по 150 км. с лодка. Една безкрайна вода, изключително плитка – най-големите дълбочини бяха 5-6 м. Беше пълно с корали. Интересното е, че приливите и отливите на различните острови се случват по различно време. Добре, че бяха местните лодкари, защото знаеха къде и кога ще има отлив и ни помагаха. На няколко пъти ни се случи да бутаме лодки, за да можем да си тръгнем - просто засядаха в пясъка.
А с какви впечатления останахте от местните жители?
Много земни и усмихнати хора, особено в тази част на Филипините, където времето е спряло преди векове. Там наистина можеш да се отърсиш от напрегнатия живот, който е типичен за нас. Между другото, това е място с нулево замърсяване. В селото, в което екипът живееше, всичко е на пешеходно разстояние и няма коли, няма индустрия, няма нищо. Единствено лодките, с които се придвижвахме. За два месеца не видях нито един самолет – представяте ли си колко е отдалечено това място! Така че със сигурност за този период получихме и биологичен рестарт на организмите ни, защото дишахме изключително чист въздух.
Лесно ли се адаптирахте към това спокойствие, бихте ли живели на подобно място след време?
Наистина в началото е малко трудно да свикнеш с този начин на живот, но след втората седмица всички се бяхме приспособили. Всъщност Филипините са 24-ата държава, която посещавам. Много искам българинът да има възможност да пътува, защото така разбираш, че наистина живеем в рай. В деня, в който намаля темпото, с удоволствие бих пътувал, защото планетата ни е прекрасна и има много хубави кътчета. Но аз държа да си живея в България, защото по-хубаво място няма.
Виждате ли се в ролята на участник в предаването? Мислите ли, че бихте могли да го спечелите?
Участвал съм в друго екстремно риалити, където стигнах до финал. Така че - да, подготвен съм. Тествах и някои от игрите във формата и смея да твърдя, че се справих много добре. Иначе, не знам дали ще имам време да се включа като участник.
Цялото интервю с Александър Сано прочетете тук.
