Жени Живкова: Заради прекомерното внимание се притеснявах, че съм внучка на Тодор Живков
Каква е била връзката на модната дизайнерка с майка й Людмила Живкова и ще се развеждат ли със съпруга й?
01 Октомври 2017
Реклама
Жени Живкова:
Дядо ми беше арестуван на 18 януари 1990 г. Вкъщи и в дома на вуйчо ми Владимир започнаха обиски. Това продължи няколко месеца. Банковите ни сметки бяха запорирани. Бяха трудни години. Започнах бизнеса си с плетени пуловери.
В Евксиноград мина голяма част от детството ми. Беше много хубаво, но аз винаги съм искала да бъда сред нормалните деца. Ходех в обикновена руска детска градина. Дори ме водеха с тролея, тогава живеехме на бул. Васил Левски, срещу зоологическата градина. Спирахме на Университета, купуваха ми геврек и оттам пеша до детската градина.
Когато бях малка, се притеснявах, че съм внучка на първия човек в държавата. Беше ми тежко заради прекомерното внимание, което ми обръщаха навсякъде.
Започнах да уча в 40-то СОУ. В лицея в Горна баня влязох от пети клас. Майка ми създаде това експериментално училище, за да се изпробва нов модел, който след това да се използва в цялата страна. За съжаление, тя почина и нещата тръгнаха в съвсем друга посока.
Като малка дори изпитвах ревност, защото майка ми бе отдадена много на идеята „Знаме на мира”.
Нямам интерес към окултните теми. Майка ми се обръща към окултното след катастрофата през 1973 г. Тъй като традиционната медицина не може да й помогне да се излекува напълно, тя се запознава с Петър Димков и с философията на йога. Тя не пиеше лекарства. На нас също ни даваше само аспирин.
Когато почина, бях на 14 години. Не искам да коментирам смъртта й. Най-болното е, че по темата се пишат много измислени неща. Хора, които са били близо до нея, сега злоупотребяват.
Баща ми Любомир почина преди няколко месеца. Те се развеждат, когато съм на две години, но с майка ми запазиха добрите си отношения.
Колкото до слуховете, искам да кажа, че не съм болна и не съм в процес на развод. Едно от нещата, на които дядо ми ме научи, е да не обръщам внимание на такива писания.
Така се случи, че запознах бъдещия си съпруг с дядо ми на 11 ноември 1989 г.
Дъщерите ми са още млади за брак, нека си поживеят.
