Десните консултации
Може да се гадае малките десни ли искаха неприлично много, Борисов ли им даваше неприлично малко, но (...) единствено от "Атака" безусловна подкрепа за ГЕРБ - е доста озадачаващо
Странни въпроси, догадки и подробности изплуваха покрай консултациите за конструирането на новото управляващо мнозинство и бъдещия кабинет. Впрочем, почти таблоидното звучене на горната въпросителна серия подсказва, че "консултации" е много силна и прекалено сериозна дума за неясната процедура,по която се сглобява новото правителство.
Няма лошо Бойко Борисов да си избира сам министрите, щом декларира, че поема цялата отговорност за управлението. Също негово право е да покани в личното му качество ценен за екипа политик или експерт от друга партия - предполага се, идеологическа посестрима. Оттам-насетне въпрос на лична преценка е човекът да приеме или откаже, а на партийна лоялност и дисциплина - да консултира решението си с ръководството на формацията, към която принадлежи.
Всичко друго - гневните пресконференции заради тайнствени sms-и; взаимните упреци в лъжа и в изнудване за министерски постове; зле прикритото раздразнение от един или друг ход на партньорите в преговорите; сутрин даваните, вечер оттегляни подписи под хипотетичния общ документ, който се люшка между формулите "3 в 1" и "1 на 3" - всичко това са аксесоари на добре познатия и провален (ако се съди по резултатите от последните избори) стил на политическа комуникация. Реанимирането му от формации, които са влезли със съвършено друга заявка в този парламент, работи срещу тях и срещу надеждата на мнозинството българи за повече прозрачност и почтеност в управлението.
Разбира се, политическата игра - явната и скритата - има свои закони, правила и трикове. Може да се допусне, че новите във властта все още не са ги овладели в майсторска степен, но въпрос на разум и на зрялост е кухненските подробности да остават в кухнята на разговорите, а конфликтните ситуации да не се разрешават през медиите.
Може да се гадае малките десни ли искаха неприлично много, Борисов ли им даваше неприлично малко, но следствието от това неразбирателство- единствено от "Атака" безусловна подкрепа за ГЕРБ - е доста озадачаващо. Първо, заради сигналите, които излъчва към европейското пространство, и второ, заради съмнителната здравина на подобен съюз, който понамирисва на сделката "подкрепа срещу легитимация".
Ясно е, че прагматизмът е нещо много важно в политиката; ясно е и, че лидерите на двете формации предпочитат засега да забравят неотдавнашните Волен Сидерови прозрения "Защо да идва ГЕРБ на власт,като няма никаква разлика между тях и Тройната коалиция,като близнаци са!" (в.”Труд”,19.03.2009). Но нали предишните управляващи си отидоха, защото бяха занемарили донемайкъде политическата хигиена!?!
Все пак, предстои да се убедим на практика как ще работи новото парламентарно мнозинство, когато започнат да се гласуват текстовете и законите, и дали ще остане толкова безусловна подкрепата на "Атака", ако, например, предложението й да се признае геноцидът над българите в Османската империя от 1396 до 1913 година не стане първа работа на депутатите през следващите дни.
Най-обнадеждаващото в общо взето двусмислената ситуация е, че проектосъставът на бъдещия кабинет, поне що се отнася до твърдите имена в него, изненадва приятно с умела, прецизна селекция на хора с добра професионална репутация и капацитет, които си струва да бъдат подкрепени, па макар и с гласовете на "Атака".