Героите от САЩ ’94 се провалиха като футболни шефове

Светла Петрова е голям футболен фен и не пропуска мачове на ЦСКА. Ето как според нея изглеждат Световното първенство по футбол и неучастието на България в него*.

- Светла, готова ли си вече да гледаш световното по футбол в Република Южна Африка (РЮА)?
- Готова съм, даже се опитах да пришпоря всички задачки от друго естество, които имах да върша. Като например пролетно почистване в две къщи. Действам ударно, за да си освободя времето за световното. Аз съм абсолютен фен максималист и винаги искам да гледам всички мачове.

- Ще успееш ли?
- Очевидно съботните или петъчните, когато подготвям предаването си "Сеизмограф", ще пропусна. Но другите ще ги гледам от началото до края.

- Кой от отборите участници е твоят фаворит?
- Мой фаворит винаги е Англия. Но тя от 1966 г. не е ставала световен шампион, въпреки че английското първенство е най-класното и най-качественото. Има суперотбори, които се класират нонстоп за европейските турнири и за Шампионската лига. Но на национално равнище все не успяват.

- Кой е любимият ти футболист?
- Честно казано, повече съм съсредоточена в проблемите на българския футбол и във вътрешното първенство и не мога да кажа, че имам някакви изявени фаворити. Но, да кажем, този холандец Ариен Робен - той е уникален футболен талант. Меси е абсолютен футболен гений. Така че това са футболистите, които приковават моето внимание и симпатия.

- Страдаш ли, че България не се класира за това световно?
- Е, кой не страда! Даже и тези, които не се интересуват от футбол, също страдат.  Спомням си какво национално пиянство и еуфория изживяхме през лятото на 1994 г. Тогава всички гледаха - от бебетата до бабите, и всички, които са го преживели, искат да го преживеят пак. А то все не се случва и все се отдалечава. Мисля, че имаме нужда от национална еуфория, която да обединява, защото са малко нещата, които могат да обединят българския народ.

- Губи ли България, или по някакъв начин печели от това отсъствие?
- Генерално губи, но в известен смисъл и печели. Печелим дотолкова доколкото ако сме с отбор, който всички бият с по няколко гола, е по-добре да не преживяваме такъв национален резил. Да си седим вкъщи и да се наслаждаваме на играта и майсторството на другите.

- И докога така?
- Докато изградим национален отбор, който да се класира и да прескочи фазата на групите. Или поне да се представи достойно, да не пада с някакви главоломни резултати.

- Защо поколението на Бербатов не можа да се реализира като поколението на Стоичков?
- Има комплекс от фактори за това. Не бих казала, че сегашните футболисти от националния отбор са по-малко талантливи от предишните. Но се е променила генерално футболната ситуация в света. Футболът много бързо се развива, и то не само като спорт, а и като бизнес, като индустрия. Предполагам, че тези младежи, които сега играят в европейските отбори извън България, формират и някакъв друг, по-различен манталитет. По-професионален, по-съсредоточен там в някакви материални и други ценности. Но когато трябва да се обединят в едно с футболистите, които играят в България, не се получава тази сплав, която е необходима, за да заиграе като един отбор, да придобие този дух, който да му позволи да се класира.

- Май не случихме и с треньор за националния?
- Да, нямахме като че ли късмет с треньорите за това поколение. Пламен Марков го започна, след провала в Португалия го наследи Стоичков, той беше голямата ни надежда. Ицо беше гениален футболист и очевидно не толкова гениален треньор. Неговият подход и стил на работа очевидно не дадоха необходимите резултати. За един-два мача треньор беше Димитър Пенев, после пак Марков и сега Станимир Стоилов. Не може да му се търси пълната отговорност за провала, защото нито той е сглобявал състава, нито го е тренирал през цялото време. Въпреки че тръгна с голяма амбиция и обещания, и там нещо не сработи и нещата не се получиха.

- Треньор от чужбина ще помогне ли?
- Разсъждавала съм и върху този вариант. Мисля, че във всеки случай си струва да се опита. Но трябва да е класен специалист. Ако ще вземаме когото и да е, не си струва. Не бива да си даваме парите нахалост. Добре ще, да бъдат намерени пари  да бъде поканен именит треньор точно за това поколение футболисти. По-старите ще започнат да се отказват един след друг като Бербатов и топката плавно ще премине към младите. Ще дойдат нови поколения, които могат да вземат най-доброто от предшествениците си.

- Как ще коментираш решението на Бербатов да се оттегли от националния отбор само на 29 години?
- Приемам го. Всяко лично решение, което не се взема лесно, трябва да се уважава. Бербатов вероятно е преценил всички аргументи "за" и "против" и е направил своя избор. Разбира се, съжалявам, че няма да имаме един толкова класен и именит футболист. Във всички случаи присъствието му дава друг ореол на отбора. Но явно неговият характер и манталитет се сблъскаха по някакъв начин с отбора. И той реши да се оттегли.

- Идва ли ново поколение, което може да възроди българския футбол, или ще изпаднем в дълга криза като славната някога футболна сила Унгария?
- Честно казано, някак не го виждам това силно младо поколение, което би могло да възкреси българския футбол от най-успешните му години. В същото време съм един исторически оптимист и знам, че има футболни таланти. Аз самата съм заобиколена от футболни хора, синовете ми, особено малкият, ритат непрекъснато с приятели и познати. Виждам, че стават страхотни квартални турнири в София. На тях с голям ентусиазъм се стичат млади футболни дарования отвсякъде.

За жалост нямаме изградена система за селекция на талантите и за отглеждането и развитието им. Мисля, че този срив, който преживяхме като държава и като обществ, в годините на демокрацията, в крайна сметка се проектира и във футбола.

- Затисна ни и голяма финансова криза...
- Да, и тя също няма как да не рефлектира върху футбола. И особено в откриването и изграждането на младите футболни таланти. Така няма как и да се зададе това ново поколение, което да възстанови българския футбол. Допускам, че има и такава перспектива - да изпаднем действително в дългогодишна криза като Унгария, докато се родят новите футболни гении.

- В един футболен всекидневник прочетох, че заплатата на Наско Сираков като директор на всичките ни национални отбори е 5000 лева. Заслужава ли тези пари при сегашното им състояние?
- Заплащането във футболния сектор винаги е било в по-големи величини, отколкото в другите основни сектори на живота. Знаем, че футболистите ни, въпреки младостта и неубедителното си представяне, получават доста повече, отколкото техните връстници, занимаващи се с нещо друго.

Може да се каже, че хората, които са футболни мениджъри и администратори, би следвало да получават някакви солидни суми. Но във всички случаи смятам, че на фона на тази криза, общия футболен пейзаж и трагичните резултати на различните футболни гарнитури тази заплата ми изглежда малко прекомерна.

- Как оценяваш представянето на футболистите от славната 1994 г. като футболни мениджъри и ръководители?
- Не се осъществиха. Да не кажа, че направо се провалиха като футболни мениджъри, като шефове на Българската федерация по футбол. Бяха им делегирано голямо доверие и мандат, за да направят същото чудо с българския футбол, което сътвориха в САЩ през 1994 г. За жалост всичко това не се случи. Не знам, в личен план може и да са си направили някакво чудо, но другото, в национален мащаб, не се случи и в този смисъл не оправдаха доверието.

*Интервюто е за в. "24 часа" от 9 юни