Изплаши ли се премиерът, че да си разваля почивния ден?

Ако правителството е решило да преживеем кризата в скандали, добре е да преследва баланс в сметките си за зрелищата и хляба, смята Светла Петрова

30 Октомври 2009

Държавата пак е в конвулсиите на скандал. По-страховит, по-мощен, по-зрелищен от предишните. Сега... заради някакъв доклад на ДАНС, който преди време дали на експремиера Станишев и вече трябвало да си бъде в агенцията, но не щеш ли! неясно как се озовал у бдителния гражданин Алексей Петров и той чинно го занесъл миналата седмица на министър-председателя.

И като се започна една медийна пукотевица, та цяла неделя! Първия откос го даде сам Бойко Борисов с нарочна пресконференция в летаргичната иначе събота. После се занизаха знайни и незнайни ченгета по големи и малки телевизии. Над всички се възвиси митичната фигура на консултанта Гамизов, (както се разбра) обрисуван в доклада като главен деструктор на републиката, "изключително опасен за България и демократичните процеси в страната". Публиката за сетен път остана омагьосана, сащисана, загледана. И недоумяваща.

Какво чак толкова ядоса (или изплаши!?!) премиера,

че да си разваля почивния ден? Дали пък там, в задкулисието на скандала, не остават скрити за очите на масовия зрител важни детайли? И защо на един ординерен факт като циркулирането на секретна информация в държавата и в медиите се придаде такъв статут? Че то си е направо законово положение у нас службите да са пробити и през зейналите по фасадата им дупки да хвърчат тайни разработки във всички посоки, най-вече с цел "рекет" над някого или нещо?

И каква новина е, че Станишев бил немарлив

към служебната документация, докато управлявал страната? Нали тайфунът ГЕРБ буквално го издуха от властта, тъкмо заради дълбокото убеждение на избирателя, че и той, и партията му, и партньорите им в Тройната коалиция са изобщо немарливи управленци. Другото е просто незначителен щрих в "портрета на злодея", с който заслужено или не се обзаведе Сергей Станишев по време на мандата си. И това, което така категоричният на 5 юли избирател чака, е не разкрития за технологията на корупцията (ако приемем, че сюжетът с "изтеклия" доклад е фрагмент от тази технология), а наказания за корумпираните.

Разбира се, ако един министър-председател е проявил недопустима небрежност към секретен документ, това не бива да остава без последствия. Но шумът, който се вдигна около недоказаното все още прегрешение, изглежда несъразмерно голям.

Което прави вероятни няколко хипотези

Едната е, че премиерът Борисов и заместникът му Цветанов като произлезли от родната "система за сигурност" и следователно добре запознати с властващите там нрави, наистина са разпознали в действията на скритите и явните си опоненти някаква заплаха за себе си, автентичен опит за разклащане на изпълнителната власт и бързат да ги парират с повишена публичност. Във всеки случай и двамата трябва да са наясно, че поредната ченгеджийска фабула, в която бе въвлечено обществото, е с познат и крайно неприятен привкус, който в най-добрия случай поражда досада, в по-лошия - омерзение, а в най-лошия отключва процес на отчуждение и от новите управляващи, концентрирали в себе се толкова очаквания. Все пак, засега остава да кълни надеждата, че този път поне ни управляват "добрите ченгета".

Друга версия за главоломно разразилия се скандал е, че министър-председателят усилено търси начин и трупа публични аргументи да закрие ДАНС, за да съсредоточи информацията и властта на тайните служби под шапката на МВР, където по-лесно ще ги контролира с помощта на верния си Цветанов. Тогава увисва въпросът защо това трябва да става чрез специален скандал, а не с решително и добре мотивирано управленско действие, което да тушира предполагаемата политическа и вътрешноведомствена съпротива.

Възможно е и друго обяснение - Борисов да се опитва, както се казва, да гони Станишев "по устав", защото съвсем видно е, че скоро у нас няма да има осъден за корупция властник от по-едър калибър. Това навсякъде по света е трудно, камо ли в държава, в която шеф-магистратите се назначават срещу 200 хил. лв. от "черничкия Красьо с ланците". Ето защо за успокоение на крайно чувствителното и нетърпеливо по темата общество възмездие ще се търси не за същинските, а за технически,формални нарушения, които са далеч по-лесни за доказване. Само дето е крайно съмнително, че ще се намери съд, който да прати за десет години в затвора бившия премиер, тъй като не сдал по процедурата някакви секретни бумаги.

Четвъртата и най-тревожна хипотеза е свързана с дребната подробност, че гласовете (или мълчанието) на разни Драшковци, Марковци, Стойчевци и прочее герои на Тихия фронт напълно заглушиха воплите на пациентските организации срещу силно орязаните пари за здравеопазване; протестите на синдикатите изобщо срещу бюджетните разчети и разпределения за догодина; недоволството на пушачите от предстоящото повишение на цигарените акцизи и на мнозина, че няма да има коледни бонуси; и ред още дребни житейски недоволства, които засега се губят пред величините на гражданското доверие и подкрепа за новия кабинет, но които в условията на криза може да избуят по-бързо от всякога.

Така че, ако правителството е решило да преживеем кризата в скандали, добре е да преследва освен балансиран бюджет и баланс в сметките си за зрелищата и хляба. До момента преизпълнява главно плана за зрелищата.