Луд късмет или инсценировка?

Коментар на Светла Петрова за Севлиевския Атила, похитетеля на автобуса

01 Февруари 2009

Във всичко друго може и да не ни върви, да ни връхлитат без почивка кризи, беди и нещастия, но – спор няма! - случихме на похитител. Иначе първото отвличане на автобус в кримиисторията на родния транспорт едва ли щеше да приключи така въодушевяващо и да наподобява повече пиеса на Станислав Стратиев, нежели пътна драма с проблематичен край.

Но Мирослав Блажев, Севлиевският Атила, който завладя с оръжие возилото на фирмата "Биомет" и държа два часа като заложници 39-мата на борда му, макар много объркан, гневлив и личностно разстроен, се оказа в действителност добронамерен, възпитан и милостив човек, който в крайна сметка се предаде на полицията и пусна пленниците да си вървят по живо, по здраво. Дотолкова нестандартен и притеснен от житейските си неволи бе злощастният автопохитител, че безапелационно спечели симпатиите и съчувствието на похитените и в отговор на неговите извинения, те му пожелаха да намери справедливостта, която жадува.

Така се роди българската версия на Стокхолмския синдром...