Българинът внезапно се събуди
Новите управляващи имат великолепен шанс да възстановят чувството за справедливост в обществото, смята водещата на "Сеизмограф"
11 Юли 2009
Реклама
След доста години на избирателна летаргия миналата неделя българинът внезапно се събуди като гласоподавател, решително взе властта на тройната коалиция и почти безапелационно я връчи на ГЕРБ. Изборният акт обикновено се осъществява по този начин, когато управлението е прехвърлило някаква граница - икономическа, морална, психологическа.
В нашия случай очевидно не става дума за икономика
По мнението на независими експерти -поне досега в сравнение с другите страната ни съвсем прилично устоява на кризата.
Остава другото, и то се нарича "тотално накърнено чувство за справедливост"
Ето за какво получиха, ето за какво имат великолепен шанс новите управляващи - да възстановят чувството за справедливост в обществото ни; да докажат, че държавата може да се ръководи по другому; че законите и правилата работят и пред тях са равни всички.
Достатъчно е само да покажат воля за това и ще имат мощна подкрепа
Даже от тези, които не са гласували за тях; даже, когато трябва да предприемат най-непопулярните мерки. Поне засега симптомите, че това е възможно да стане, са повече от окуражителни, ако се съди по изявленията на сочените за бъдещи министри.
Но понеже е наивно да смятаме, че през следващите 4 години само ангели ще населяват управленските етажи и понеже всяка власт има специфичното умение да се изражда, да се изкушава от толериране на нейните хора, които после да се отплащат с отчисления в партийните каси
Тя - властта, трябва да бъде контролирана
Ежедневно, неотклонно, непрестанно. Въпреки че като народ май предпочитаме варианта: 4 г. метани пред силните на деня или пък грозни псувни зад гърба им и после изборни експлозии като току-що отминалата.
Във всички случаи по-модерният, по-работещ и по-безболезнен за всички модел е постоянният граждански и медиен контрол. В този смисъл
никой управленец няма полза от сервилни медии
по простата причина, че сервилната журналистика притъпява сетивата му и съзнателно или не, но неизбежно го води към сгромолясване, към крах. А крахът при такива обстоятелства - със замъглени от ласкателствата представи, е особено болезнен.
Всъщност, в случая иде реч да постигнем и у нас една от характеристиките на цивилизованите общества –
Като медии и граждани да се отнасяме достойно и с победителите, и с победените
Независимо от това колко недостойни са победените и колко достойни победителите. Това има отношение не толкова към тях, колкото към нас - които ги качваме и сваляме. Най-малкото защото днешните победени са някогашни победители - пак от нас избирани, а днешните победители все някога ще си тръгнат като победени. Просто такива са законите на политическата игра в нейната демократична версия.
Така че , да продължим да си вършим работата като граждани и като медии, както я свършихме на 5 юли. И разбира се, да оставим на новата власт задължителния 100-дневен толеранс, за да се структурира, да прегледа наследството си и да се захване за работа.
