Луд късмет или инсценировка?

Във всичко друго може и да не ни върви, да ни връхлитат без почивка кризи, беди и нещастия, но – спор няма! - случихме на похитител. Иначе първото отвличане на автобус в кримиисторията на родния транспорт едва ли щеше да приключи така въодушевяващо и да наподобява повече пиеса на Станислав Стратиев, нежели пътна драма с проблематичен край.

Но Мирослав Блажев, Севлиевският Атила, който завладя с оръжие возилото на фирмата "Биомет" и държа два часа като заложници 39-мата на борда му, макар много объркан, гневлив и личностно разстроен, се оказа в действителност добронамерен, възпитан и милостив човек, който в крайна сметка се предаде на полицията и пусна пленниците да си вървят по живо, по здраво. Дотолкова нестандартен и притеснен от житейските си неволи бе злощастният автопохитител, че безапелационно спечели симпатиите и съчувствието на похитените и в отговор на неговите извинения, те му пожелаха да намери справедливостта, която жадува.

Така се роди българската версия на Стокхолмския синдром

Трябва да признаем, че имаше нещо несериозно, та даже комично в крайно опасната по презумпция ситуация-прецедент за страната ни. "Каквато държавата, такива и похитителите" - коментира ироник от форумите, може би повлиян от репликата на Иво Танев в един от клиповете на "Сеизмограф", които вървят сега в ефира. Това е едно от възможните обяснения за щастливо развързалия се пътен екшън-всичко ни е много провинциално, много ерзац, много бутафорно. И ако в повечето случаи губим от тази национална особеност, има избрани моменти, в които печелим от нея.

Оттук-насетне обаче започват въпросите. Ами ако следващият Атила, вдъхновен от медийния успех на сегашния, не е така добродушен и жалостив? Пак ли журналистите ще изпреварят службите на мястото на събитието и в информацията за него? Пак ли генералният комисар ще го омайва по телефона и ще отпраща антитерористите? Пак ли униформениете ще го изчакат да извади и подреди арсенала си и после дружески ще го потупат по рамото, преди да му щракнат белезниците? Страшничко става, ако задълбаем в отговорите. Лошото е, че още по-страшничко звучи второто възможно обяснение за хепиенда на автопохищението -

че спасяването на рейса намирисва на пропагандна акция на МВР

заради поредната загуба на имидж покрай гражданските протести на 14 януари. Написа го в. "Атака" и, разбира се, тази крайна хипотеза може да се отдаде на хроничния негативизъм на партията  към силовата институция, акумулиран основно след магистралната случка с лидера й Волен Сидеров.

В интерес на истината обаче атрактивното събитие притежава характеристики и съдържа детайли, които определено подхранват такова предположение. Неслучайно уважавани експерти по психиатрия и антитероризъм оприличиха акцията на панаир, на шоу и не скриха професионалното си изумление от изключителното медийно покритие в реално време и от безразборните комуникации в хода на похищението, които по всички правила трябвало да бъдат блокирани.

Вещите в тази материя сигурно могат да навлязат в още подробности и още по-безпощаден анализ на ситуацията, но и тук нека самосъхранително да спрем и "да се успокояваме", че все пак най-вероятно става дума за липса на опит и непрофесионализъм на призваните да предотвратяват и неутрализират подобни опасности. Във всички случаи това е по-изгодната за нас версия. Другото допускане би надстроило далеч по-горчиви и безнадеждни над вече зададените (след първото възможно обяснение) въпроси. Пък и някак не ми се вярва да са стигнали чак дотам –да си устройват такива ПР-олелии.

Въпреки че... абсурдите в нашата балканска "земя на неограничените възможности" нашепват, че вероятността да е истина едната или другата версия за станалото по пътя София-Варна миналия вторник се дели в познатото съотношение "фифти-фифти".

Впрочем, има много лесен тест за проверка коя е автентичната – какво ще се случи със севлиевския Атила в близките месеци: дали ще го скрият в някое психиатрично отделение, докато забравим за него, или ще има сериозно разследване и (при установена вменяемост) процес с адекватна присъда.