Разговор с Пламен Юруков и Красимир Каракачанов

Водеща: Имаме едно особено обстоятелство при г-н Юруков, аз съм особено признателна, че вие дойдохте днес въпреки връхлетелия ви здравословен проблем. Г-н Юруков си е изгубил междувременно гласа. Дали заради. . .

Пламен Юруков: Да се надявам тук да го възстановя малко.

Водеща: И аз разчитам на това. Освен това допускам, че това се е случило заради първата ви митингова изява - вие за първи път застанахте на трибуната на такъв митинг като лидер на СДС.

П. Юруков: Да, точно така. Не е точно заради това, малко по-късно се
случи.

Водеща: Не е това. . . Ами вероятно от емоцията, свръх емоцията. То е така, сривът се получава след това.

П. Юруков: Митингът беше изключително приятен, така че не би могъл да ми причини подобно нещо.

Водеща: Аз на свой ред обещавам да върна жеста и да проява разбиране, да бъда милостива, в смисъл да говорите малко и тогава, когато искате. А сега само за минута да резюмираме основната политическа фабула на седмицата. (излъчва се репортаж - бел.ред.) Вотът не успя. А в какво успяхте, господа от опозицията? Г-н Юруков?

П. Юруков: Успяхме да покажем недъзите на сегашното управление, тъй като всеизвестен факт е, че в цялата страна има огромно недоволство срещу тази безпринципна тройна коалиция, която. . . Тя дори. . . самите симпатизанти на БСП са недоволни от това, че БСП е в коалиция с ДПС. Самите симпатизанти на ДПС са недоволни от това, че се обогатява само елитът на партията. НДСВ пък
почти изчезна поради това, че обеща, че няма да бъде с БСП. . .

Водеща: Сигурно е, че и техните симпатизанти са недоволни от коалицията с БСП.

П. Юруков: Да, са недоволни от това нещо. Така че, вместо да прави необходимите реформи на страната, тя се занимава само с разпределяне на средства на квотен принцип и в същото време не изпълнява основната си функция, а тя е да установи законов ред в страната. Управляващите си признаха, че в България има корупция. Това, между другото, е за първи път. Преди това всички други. . .

Водеща: Е, това не е новина, пък и. . .

П. Юруков: Не, новина е, че си го признаха. Но това, което. . .

Водеща: Даже и това не е, защото те биха ви. . . тъй като аз съм ваш своеобразен опонент в случая, тъй като те така или иначе предприеха някакви ходове, някакви мерки за ограничаване на корупцията. Така че това е индиректно признание, че има такова нещо в България.

П. Юруков: Но те го признаха и директно - и снощи в "Панорама" г-н Миков, и премиерът го призна: да, съществува това нещо. Но те не допълват, че именно тяхната задача е да спрат тази корупция, независимо че не цялата корупция е примерно у техни висши чиновници.

Водеща: Добре, но след неуспеха на вота и, да кажем, относителния успех на митинга не смятате ли, че и вие сбъркахте като че ли в мотивацията за този вот? В смисъл, че ако беше фиксирано нещо по-конкретно, нещо, което опира директно до живота на хората, корупцията също опира, но за нея се говори предимно абстрактно, то тогава и хората, които се стекоха на площада, щяха да са повече.

П. Юруков: Хората на площада щяха да бъдат повече дори ако имахме малко повече дни да го организираме и ако имахме възможност да докараме повече хора. Ние просто нямахме средства да осигурим транспорта. Но тази игра на елементарна аритметика, която управляващите водят - 2000, 5000, 6000, самата тя показва тяхното притеснение от недоволството на гражданите. Резултатът от митинга беше. . . от шествието беше следният: когато челото беше на площада, краят на шествието беше при Първа градска болница. Нека. . . да го изчисляват.

Водеща: Трябва да ви кажа, че и 2000 души биха могли да се разтегнат по това трасе.

П. Юруков: Не, плътно, на 50 сантиметра един от друг.

Водеща: Последен въпрос към вас, преди да включим г-н Каракачанов, защо, г-н Юруков, трябваше да се докарват 200 души. . . 200 автобуса хора от провинцията? Все пак в София живее близо една четвърт от населението на България, тя винаги е била най-големият опозиционен град. Ако опозицията не може да изкара 10 хиляди души от София на опозиционен митинг, то тогава не
става дума очевидно за някаква спонтанна гражданска проява, а за една партийна проява.

П. Юруков: Не сте права, защото хората, които дойдоха, просто имаха огромното желание. Тези, които не успяха, казаха - ние ще се постараем да си организираме по места подобни митинги. След като хората искат да дойдат, ние сме длъжни да им помогнем да го направят.

Водеща: Г-н Каракачанов?

Красимир Каракачанов: Не сте права с това, че темата за корупцията не е основният приоритет на гражданите.

Водеща: Не, аз просто ви питам дали не съжалявате, че точно такава беше мотивацията за този вот.

К. Каракачанов: Не. Основният приоритет на хората, това са ниските доходи. Между другото по изчисления на "Трансперънс интернешънъл" и на други организации около 30 процента от парите, които влизат по различни програми от бюджета, отиват по джобовете на една или друга икономическа групировка, политици и т.н. Ами нека си представим, 30 процента от тези пари, това означава 30% повече пътища, които не са направени, а парите са откраднати, това означава 30 процента повече пари за здравеопазване, 30% повече пари за образование, ако щете, дори 30% повече пари за пенсии и заплати.

Водеща: Добре, но осемчасовата парламентарна препирня как променя ситуацията с корупцията в страната?

К. Каракачанов: Ами, при мнозинство на правителството от над 150 човека вотът беше ясен като обречен още от самото начало. Но това не означава, че опозицията трябва да стои в кьошето мирно и да слуша само, и да наблюдава какво се случва. Аз мисля, че въпреки различията, които съществуваха между голяма част от партиите, примерно между ГЕРБ и "Атака", между "Атака" и ДСБ и т.н., фактът, че всички тези опозиционни формации, които буквално допреди една седмица почти не разговаряха помежду си, намериха общ език и намериха желание за единодействие, е положителен. Друг е въпросът, че оттук нататък сериозно трябва да се помисли какви да бъдат общите действия на опозицията в парламента като съгласуване на позиции, като обща политика, за да има един по-голям ефект. Не толкова самата опозиция.

Водеща: Това е и следващият ми въпрос, как продължавате оттук насетне? За конюнктурно обединение на опозицията ли става дума или за нещо по-дълготрайно?

К. Каракачанов: Значи, аз говоря за парламентарна работа на опозицията. Ясно е, че опозицията в този вид няма да се яви заедно на изборите и това няма какво да заблуждаваме гражданите. Факт е, че опозицията обаче трябва да се мобилизира максимално, трябва да излезе с общи идеи в българския парламент, за да бъде по-ефикасно. За да може действително по-голям брой проблеми да бъдат решавани така, както ги виждат гражданите, а не както ги виждат управляващите.

Водеща: Ама разбрахме, че има разногласие между вас и вчера при опита да се създаде интерпарламентарен съюз на опозицията.

К. Каракачанов: Интерпарламентарният съюз на опозицията няма нищо общо с вота на недоверие. Но аз ще ви кажа нещо друго...

Водеща: Най-малко за бъдещите действия на опозицията.

К. Каракачанов: Опозицията да се обедини, т.е., за да бъде по-ефикасна, това не може да се случи само на базата хайде да се съберем всичките, да бутнем тройната коалиция, да се качим ние на власт. Тоест на принципа стани да седна е много грозно, много тъпо и хората ще го видят. Аз лично смятам, а това е и мнението на ВМРО, че опозицията може да бъде много по-ефикасна, ако тя се обедини около няколко основни приоритета, които ги поставя като едни бъдещи въпроси за решаване. Първо, доходите, това е безспорно. Всичките други неща, свързани с темата доходи като корупцията, втора тема - престъпността, трета тема - демографският срив. За каква България говорим, като след 20 години българите ще бъдем малцинство в тази държава. Това вълнува ли ни или не ни вълнува? Балканската политика, ако щете. Нещо важно, отношението на опозиционните формации в едно бъдещо управление към етническата партия ДПС. Ето това е една харта от проблеми, които българската опозиция трябва да бъде ясна със себе си, за да може да бъде ефективна и ефикасна.

Водеща: Г-н Юруков, как продължавате вие в СДС оттук насетне, сами или в какво единодействие с другите части на опозицията?

П. Юруков: Ние продължаваме, първо, с един пакет от промени в законите, тъй като в много от законите има вратички за корупция и цялото това нещо ние трябва по законов път да го променим. Отделно ще настояваме за пети път проектозаконът на г-н Филип Димитров за конфликт на интереси в държавната администрация, да бъде приет, защото ако той беше приет, нямаше да имаме такъв случай, както с пътната инфраструктура. Оттам нататък десницата наистина трябва да намери своето ново, обновено лице и ние наистина работим усилено върху това нещо. СДС работи върху своето обновление. . .

Водеща: Добре, как ще координирате общите си парламентарни опозиционни действия, след като виждам, ето вчера дори при опитите да се учреди този интерпарламентарен съюз на опозицията е имало разногласия. Включително ваши хора са възроптали срещу това, че в. . .(не се разбира - бел.ред.). . . се опитват там да наложат някакви свои схеми за нещата.

П. Юруков: Според мен вчерашният случай няма нищо общо с това. Обединено мнение около една политика, защото вчера не е ставало въпрос за политика, ставало е въпрос за организация на един парламентарен съюз, по който естествено може да има някаква дискусия. Но там, където има важни въпроси, ръководителите на парламентарните групи се срещат и си заемат своя собствена позиция. Още повече, на мен ми се струва, че след тази демонстрация на народната воля, имам предвид шествието и митинга, след този четвърти вот на недоверие управляващите омекнаха дотолкова, че те заявиха, че са готови да приемат всяко едно рационално предложение от опозицията.

Водеща: Вие преди малко казахте, че вече, между другото, текат минутите на зрителите, но ще си позволя да отнема малко от тях. Казахте преди малко, че симпатизантите на БСП и на НДСВ са недоволни от това, че техните партии са в коалиция. А вашите симпатизанти бяха ли доволни да бъдат редом с тези от "Атака" или с привържениците на ГЕРБ? Дали заради това бяха относително малко хората, тъй като вие дори на лидерско равнище да можете да се съберете там на трибуната, на равнище редови симпатизант такова обединение доста трудно се получава.

П. Юруков: Мога да ви кажа, че нямаше абсолютно никакви проблеми на самия митинг между хората, които протестираха. Разберете, че на този митинг. . .

Водеща: Ама там като че ли преобладаваха симпатизантите на "Атака". Те викаха накрая "Волен, Волен".

П. Юруков: Не, те бяха просто малко по-шумни.

Водеща: Или "Бойко, Бойко", та се получило "Болен", както пише някъде по вестниците.

П. Юруков: Не, много шумни бяха, и неговото име скандираха, и моето име, но те са по-трудни за произнасяне и за. . . Не е в това проблемът. Според мен не правите разликата от това, че на митинга ние бяхме обединени срещу нещо, а не беше обединение за нещо да правим. Това е една много голяма разлика. Когато имаме общ проблем, нормално е да застанем всички заедно. . .

Водеща: Само че вие, ако не предложите алтернатива и не кажете, когато дойде моментът да бъдете "за", а не "против", какво ще правите, просто нямате. . . просто сте обречени, нямате перспектива.

П. Юруков: Да, но това е следващата стъпка. Естествено, но това е следващата стъпка и ние работим за това нещо.

Водеща: Добре, преобладаваха коментарите, че сте били целофанът на Бойко Борисов. Този образ е негов, роден в предаването на bTV "В десетката" и че сте легитимирали "Атака".

К. Каракачанов: Вижте, ВМРО има 115-годишна история. В тази 115-годишна
история ние не сме били целофан на никого. Това, че някои журналисти са потърсили нещо по-интересно като заглавие, си е тяхно право. В края на краищата България е свободна държава.

Водеща: Колко бяха вашите хора на митинга онзи ден?

К. Каракачанов: Ами ние не сме отишли да ги броим, в края на краищата ние направихме един митинг, за да. . .

Водеща: Е, това е измъкване просто.

К. Каракачанов: Не. Ами вижте кадрите, ще видите достатъчно хора от ВМРО със знамена, и то млади хора, най-вече хора, които имаха ясната позиция защо отиват там. Един от транспарантите, който те носеха, беше "Не на гласовете от Турция за изборите на български парламент". Така че ВМРО присъства там, където има нужда и където е полезно за държавата. . .

Водеща: Нека да каже и г-н Юруков бяхте ли целофан на Бойко Борисов и на ГЕРБ?

П. Юруков: Не, не, СДС не може да бъде също така целофан на никого. СДС има своя собствена стойност, която, между другото, съвсем скоро ще проличи отново.

Водеща: Добре, нека да споменем и темата Косово, понеже обещах и понеже това действително е нещо много сериозно. И как да я споменем? През седмицата на мен, както и на вас, разбрах, г-н Каракачанов, ми изпратиха списанието "България - Македония". И ето, в това списание г-н Христо Михайлов от Прилеп, вие може би и лично го познавате, пише така, противно на преобладаващите коментари, мнения и оценки в българското публично пространство. На македонски е статията, т.нар. македонски език, аз чета на
български: Сърбите не са православни братя на българите, защото те са най-големият враг на всичко българско на Балканите, въпреки че някой в София в Скопие продължават тъпоглаво да гледат в тях, да гледат на тях като на братска славянска страна. И по нататък: На всички тях повторно искам да спомена, че това братство струваше на България 25 хиляди квадратни километра денационализирана българска земя и асимилирано българско население между Тимок, Дунав, Ресава и Морава. Цариброд и Босилеград са последните отломъци на асимилирания български северозапад. Плюс 26 хиляди квадратни километра в Повардарието, където днес живеят потомци на българи с насила променено национално съзнание, извършено пак от този сръбски братски народ.

К. Каракачанов: Авторът е абсолютно прав, така че аз винаги съм казвал, когато ние правим политика на Балканите, нямаме право на излишни емоции. Защото, ако бъдем честни и ако се върнем пак, авторът, между другото, е автор на много подобни исторически статии в различни периодични списания и в Македония. Той е абсолютно прав. Аз няма да се връщам по това какво са направили сърбите срещу нас, ще се върнем от сръбско-българската война, когато ние се обединявахме, те ни удариха в гръб, а сега искат православна солидарност. Глупости на търкалета. Сръбската политика тези 130 години. . .

Водеща: Може би те изживяват това, което ние сме изживели, като са ни взели Западните покрайнини.

К. Каракачанов: Ами, защо трябваше да го правят върху нас, за да разберат какво ще се случи на тях.

Водеща: Тъй като нямаме време за повече. . .

К. Каракачанов: Само да довърша.

Водеща: За българската позиция, каква трябва да бъде и колко бърза трябва да бъде.

К. Каракачанов: Спорът за Косово е ясен - Косово е обявено за държава и ще стане държава. Призната е вече от 20-30 държави. Въпросът е друг, българската позиция трябва да бъде обвързана много ясно и категорично по отношение на новото косовско правителство и по отношение на политиката на Албания със състоянието на българските малцинства там. Защото, ако се върнем по-назад в историята и вземем. . .

Водеща: Все пак българите в Косово са по-малко, отколкото българите в Сърбия.

К. Каракачанов: Българите в Косово са по-малко от българите в Сърбия, но в края на краищата. . .

Водеща: Въпреки че според някои изчисления може и да не са.

К. Каракачанов: . . . в края на краищата са достатъчно, за да може, за да има нужда българската държава да им оказва съдействие. Между другото спорен е моментът дали в момента българите или сърбите са повече в Косово. Но въпросът е друг - може да са 5 човека, те в случая са 14-15 хиляди души, България е длъжна да постави пред новото правителство в Прищина въпроса за интереса на българското малцинство.

Водеща: Кратък отговор от г-н Юруков, защото вече сме във времето на рекламите. Трябва ли бързо да признаем независимостта на Косово, позицията на СДС?

П. Юруков: Ние трябваше да го направим, но вече изпуснахме, тъй като основните европейски страни вече го направиха. Но максимално бързо трябва да искаме административна и културна автономия на нашето малцинство там и в същото време по бърза процедура, ако може, да издадем двойно гражданство, тъй като тези хора в момента са подложени на натиск от албанците. И най-голямото значение на България в този момент, за историята г-н Каракачанов е прав, но България има нужда от пазари. За малките и средните фирми на България и Косово, и Сърбия са потенциални пазари. Така че. . .

Водеща: Вече говорите като политик бизнесмен.

П. Юруков: ... европейското бъдеще на Сърбия за нас е от изключително важно значение.

Водеща: Благодаря ви. Публиката ще участва оживено в следващия разговор, извинете ни за това, че не ви дадох този път думата, но трябваше да ги чуем тези двама важни хора от опозицията.