Японски монаси са едни от първите в света, които са документирали глобалното затопляне, без дори да осъзнават това. Биоложка от Канада от години проучва тяхната история.

Всяка зима, когато езерото Сува замръзва, местните вярват, че бог Такеминаката го пресича със своя дракон, за да посети богиня Ясакатоме. Той оставя само стъпките си по леда под формата на леден хребет. Наричат го "омиватари" – в превод "стъпката на Бога".

През 1397 г. шинтоистките свещеници започват да празнуват и записват появата на омиватари. Правят ритуал на леда, а по посоката на пукнатините прогнозират каква ще е селскостопанската реколта за предстоящото лято. 

Сува - сцена на редкия природен феномен, е най-голямото езеро в префектура Нагано в централна Япония. Езерото е с формата на правоъгълник с дължина 4,5 на 3,5 километра.

На брега му живее 71-годишният Кийоши Миясака, четвърто поколение монах в светилищата Тенага и Яцуруги.

„Ако погледнете старите записи - стоте години през 1600 г. Бил е много студен век и през това време е имало само една година, в която езерото не е замръзнало и не създало ледения хребет "омиватари". Това е било веднъж на 100 години. 99 години е имало "омиватари" всяка година и това се е смятало за естествено. Но от 1965 г. нататък, може би е ефект от глобалното затопляне, "омиватари" няма и езерото дори не замръзва“, разказва Кийоши Миясака.

Историята на японското езеро стига и до Канада. Сапна Шарма е биолог, специализирана в развитието на езерата, от университета Йорк. Посвещава 15 години в проучване на езерото Сува.

„Винаги съм се интересувала от климатичните промени. Още в училище участвах в научни проекти по темата. Това е нещо, което ме вълнува вече десетилетия. За мен това е един от най-важните проблеми на нашето време“, разказва Сапна Шарма.

Гледайте
цели епизоди на