Шампионката по шахмат Мария Велчева: Титла без помощ от държавата мотивира допълнително състезателките и екипите им

И аз съм била №1 в Европа, но никой не ме е чакал - нито камери, нито премиери, споделя тя

Шампионката по шахмат Мария Велчева: Титла без помощ от държавата мотивира допълнително състезателките и екипите им

Реклама

За успеха на Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Гергана Пейчева и Белослава Кръстева в Будва ще се говори дълго.

Националният ни отбор по шахмат за жени се завърна с европейска титла и накара цяла България да говори за шахмат.

"Всички в шахматния свят следяхме какво се случва в Черна гора. Не мога да каже, че е супер голяма изненада. Предвид всичките успехи на момичетата, не е нещо неочаквано.

Преди три месеца Нургюл Салимова беше на косъм на спечели Световната купа в Баку, а Белослава - да стана световна шампионка за девойки. Антоанета Стефанова е лидер от години. Аз самата съм играла с нея, тя продължава да държи това ниво и форма, което е трудно при тази конкуренция", коментира в студиото на "Тази събота" петкратната шампионка на България Мария Велчева.

Според нея шахматът у нас винаги е бил на високо ниво. "10 години не бяхме участвали на голям форум заради проблеми и скандали, които сега станаха толкова популярни. Никой не е спирал да играе. Титла без помощ от държавата мотивира допълнително състезателките и екипите им. Не знам колко федерации има. Закриваха се, преливаха... някои не знаят за какво се борят, други саботираха процеса. Надявам се сега Българска федерация по шахмат 2022, която организира и провежда турнирите у нас и най-новата, която разчита на международна помощ, да се разберат", допълва Велчева.

"Парите никога не са достигали. Аз 20 години съм се състезавала професионално, но съм пропускала едно или друго световно първенство, защото баща ми не е могъл да намери пари за самолетни билети в последния момент. Всичкият този шум сега е за добре. И аз съм била европейска шампионка, но никой не ме е чакал - нито камери, нито премиери. Освен шахматния свят, едва ли някой е разбирал. Скъпи са треньорите, в пъти шахматът е по-евтин от други спортове. Личният труд е огромен. Хиляди часове над дъската - тренировки, анализи, игра, успехи, провали".