Нива на английски език и какво означават
Нивата по английски език се определят според Общата европейска езикова рамка (CEFR). Тя разделя владеенето на езика на шест нива – от A1 за начинаещи до C2 за хора с много висока езикова компетентност. Всяко ниво показва какво човек може да разбира, говори, чете и пише на английски.
CEFR (Common European Framework of Reference for Languages) е система, разработена от Съвета на Европа, която предоставя общ стандарт за определяне на езиковите умения.
Вместо неясни определения като „начинаещ“, „средно ниво“ или „напреднал“, рамката описва конкретно какво може да прави човек с езика на съответното ниво. Оценяват се не само знанията по граматика и лексика, но и способността английският да се използва на практика – в разговор, при четене и писане, по време на обучение или в работна среда, обясняват експертите от образователен център Britanica.
Шестте нива по CEFR са разделени в три основни групи – основно, самостоятелно и свободно използване на езика. Във всяка група попадат по две нива.
При A1 човек разбира и използва най-често срещани думи и изрази. Може да се представи, да даде основна информация за себе си и да отговаря на прости въпроси.
При A2 речниковият запас вече е по-богат. Човек може да общува по познати теми, свързани например с работа, семейство, пазаруване, свободно време и ежедневни дейности.
На тези две нива обичайните умения включват:
A1 и A2 изграждат основата за по-нататъшното изучаване на английски и постепенното преминаване към по-свободно общуване.
При B1 човек вече може да се справя самостоятелно в много ежедневни ситуации. Разбира основното съдържание на разговори и текстове по познати теми, може да разказва за преживявания и планове и да обяснява накратко мнението си.
B2 предполага значително по-уверено владеене на английски. На това ниво човек разбира по-сложни текстове, може да обсъжда конкретни и абстрактни теми и да общува сравнително свободно, без постоянно да търси подходящите думи.
Ниво B2 обикновено включва следните умения:
Човек може да следи основните идеи в статии, репортажи и специализирани материали, включително когато темата е свързана с неговата професионална област.
Разговорът на английски протича достатъчно естествено и не изисква постоянно предварително обмисляне или превеждане на всяко изречение.
Човек може ясно да представи позицията си по дадена тема, да развие аргументи и да посочи предимствата и недостатъците на различни възможности.
Преминаването от B1 към B2 изисква не само по-богат речников запас, но и по-уверено използване на вече натрупаните знания в реален разговор.
C1 е напреднало ниво, при което човек се изразява свободно и спонтанно, без често да се затруднява при избора на думи. Може да използва английски ефективно в социална, академична и професионална среда и да разбира сложни и по-дълги текстове.
C2 е най-високото ниво в системата CEFR. То предполага много добро разбиране на практически всичко чуто или прочетено и прецизно изразяване дори по сложни теми. Човек разпознава нюанси в значението и може да използва езика гъвкаво според ситуацията.
IELTS, TOEFL и изпитите на Cambridge English използват различни системи за оценяване. Резултатите им могат да бъдат съпоставени с CEFR, но това съответствие е ориентировъчно, тъй като изпитите имат различна структура и начин на оценяване.
За по-лесно сравнение основните нива и съответстващите им резултати са представени в таблицата по-долу:
Ниво по CEFR | IELTS | TOEFL iBT | Cambridge English |
A2 |
| - | Key (KET) |
B1 |
| 42–71 | Preliminary (PET) |
B2 |
| 72–94 | First (FCE) |
C1 |
| 95–109 | Advanced (CAE) |
C2 |
| 110–120 | Proficiency (CPE) |
При кандидатстване в университет, за работа или за друга конкретна цел трябва да се проверят изискванията на съответната организация. Тя може да изисква определен резултат от конкретен изпит, а не просто посочено ниво по CEFR.
Най-добре е нивото да се установи чрез оценяване на различни езикови умения, а не само чрез тест по граматика. За тази цел могат да се използват:
Комбинацията от писмен тест и устно оценяване обикновено дава по-пълна представа за знанията, тъй като четенето, писането, слушането и говоренето невинаги се развиват с еднаква скорост.
Точното определяне на нивото помага да прецените какво вече умеете и върху какво трябва да работите. Това е полезно при:
Ако в обявата е посочено например ниво B2, можете по-реалистично да прецените дали езиковите ви умения отговарят на изискванията за позицията.
Университетите определят собствени изисквания за владеене на английски и обикновено посочват конкретен сертификат и минимален резултат.
Познаването на началното ниво помага да се прецени каква подготовка е необходима за достигане на желания резултат.
Правилно определеното ниво позволява да изберете обучение, което съответства на знанията ви, вместо да попаднете в група с прекалено лесен или прекалено труден материал.
Езиковото ниво не е крайна оценка на знанията, а ориентир за следващата стъпка в обучението. Когато знаете къде се намирате спрямо CEFR, можете да си поставите реалистична цел и да насочите усилията си към уменията, които действително имат нужда от развитие. Така напредъкът по английски става по-ясен, измерим и целенасочен.
.