Истинското му име е Едуард Майкъл Грилс, но е по-известен като Беър Грилс, по прякора, който сестра му Лара му дава като малък (от англ. Bear – мечо). Роден на 7 юни 1974 г., към днешна дата той е един от най-добрите експерти по оцеляване в света.
Зад гърба си Беър има множество успешни експедиции, сред които покоряване на Еверест на 23-годишна възраст, обиколно плаване около Обединеното кралство, прекосяване на Северния Атлантик, прелитане с парапланер над водопада Анхел и много други.
Въпреки всички тези постижения Беър Грилс е най-известен като Оцеляващия на предела. Предаванията му са изключително успешни, а „Оцеляване на предела” достига милиард и половина зрители в над 180 страни.
След успеха на автобиографията на Беър Грилс „Кал, пот и сълзи” (изд. „Вакон”, 2012), българските читатели вече могат да научат ценни съвети и техники за оцеляване от новата му книга „Оцеляване в дивата природа: най-добрият наръчник за живот в пустошта”, на български език отново от издателство „Вакон”.
Здравей Беър, сестра ти те е нарекла така, когато си бил малък. Дали е знаела какво ще последва и че един ден ще си известен в цял свят именно с това име?
Едва ли. В интерес на истината дори мразех това Беър като дете. Постоянно се чудех защо не мога да имам нормално име като другите деца. Но ако трябва да съм честен, можеше да е много по-лошо.
Ти си създаден, за да оцеляваш, но имало ли е момент през всичките тези години, в който да си почувствал: „ОК, това беше. Не мога повече. Мисля да се откажа.” ?
Естествено. Винаги, през цялото време има рискове. Падал съм, ставал съм и пак съм падал. Веднъж по главата ме удари една камера, която беше монтирана върху отвесна заледена скала. За малко не ме уби. Трябваше веднага да бъда хоспитализиран. Докато летяхме с хеликоптера към болницата, бих те излъгал, ако кажа, че нещото, което се въртеше в главата ми, е било: „следващият път ще бъда по-внимателен”.
Добре, а как това да си родител на три момчета повлиява на подобни рискове?
Мисля, че това е най-трудната част от работата ми, затова винаги се опитвам да намеря баланс в нещата. Преди да стана баща, действах на 100% импулсивно. Сега може би безрасъдството ми е на около 90%. Но знаете ли, ние в екипа сме като едно голямо семейство. Няма его, няма състезание. Ние сме професионалисти и винаги се грижим един за друг. Вършим си работата, без да сме самонадеяни или нещо такова. Усъвършенстваме се постоянно, за да имаме уменията да се справим във всяка ситуация. Ето затова продължаваме да правим нещата, които правим, и да се радваме на интереса на зрителите.
Имаш ли фитнес режим извън работата или всичко, което правиш по време на снимки, е достатъчно за каляване на духа и тялото?
Не съм фитнес маниак, ако това имаш предвид. Но за мен дисциплината е водещ принцип, който ме държи винаги готов. Работя усилено и тренирам шест дни в седмицата. Всеки ден правя по нещо. Тичам доста, правя и йога веднъж или два пъти седмично. Последното ми помага много за гръбните натоварвания, особено след като си счупих гръбнака в армията.
През 2009 г. си избран за главен скаут на Скаутската асоциация на Великобритания. Как се чувстваш като такъв и как върви работата ти в скаутското общество?
Скаутството дава на децата важни умения и най-вече приключения, които те сигурно никога не биха получили, ако не бяха скаути. Голямото предизвикателство пред нас е, че имаме над 30 хиляди деца в списъка на чакащите да се присъединят към скаутското движение във Великобритания. Свидетели сме на неимоверен интерес към скаутите, какъвто тази институция не е имала досега в своята история. Проблемът е, че се нуждаем от повече възрастни доброволци. Постоянно правим постъпки за насърчаване на доброволчеството на местно ниво.
Къде се виждаш след 10 години?
Когато започнахме шоуто Born Survivor, директорът на продукцията ми каза: „Мисля, че ще успеем да направим само няколко епизода. Едната причина за това е, че най-вероятно ще се убиеш с нещата, което правиш, а другата е, че за цял час на екрана човек няма как да е винаги интересен.” Отвърнах му, че е дяволски прав, и си помислих колко изтощително е цялото начинание. Към днешна дата сме направили над 68 едночасови епизода „Оцеляване на предела”, нещо, за което не сме и мечтали. Не сме планирали, че ще работим толкова много, седмица след седмица. Все още се вълнувам, когато отиваме където и да било на снимки. Това е мотивацията за мен, а и за екипа. Кой знае – след 10 години се надявам да съм щастлив, здрав и със семейството си.
Благодаря ти Беър, беше много приятно да си поговорим. Накъде тръгвате сега с екипа ти?
Засега няма да издавам, за да ви е по-интересно, когато гледате новото предаване „Беър Грилс: Оцеляващи на предела”, ще ви кажа само, че е на място далеч от комфорта и уюта (смее се). В тези серии ще покажем и пресъздадем истории на обикновени хора, попаднали в бедствени ситуации. Ще покажем трудностите, през които са преминали, и, разбира се, как са оцелели.
