“Възприетото усилие” в тичането

Тичането е изкуството на правилното темпо. Всеки бегач, без значение колко е талантлив и трениран, ще се представи ужасно на дълги разстояния, ако тича на максимума си и не остави енергия за след това.

В тичането трябва да имате реална представа за най-голямата бързина, която можете да развиете и задържите, както и да взимате решения за това кога да забавите и кога да забързате темпото. Правилното темпо е много важно, а добрите тренировки за тичане включват спринтове, но и внимателно разпределение на усилията през спектър от упражнения с различна степен на интензивност. Добре планираната тренировка е половината работа. Останалото е тичане на всеки участък от бягането с подходящото темпо - нито твърде бързо,нито твърде бавно.

Интересното е, че темпото при бегачите не е било изследвано с допълнителни научни изследвания. Преди се е считало, че добрата крачка на бегачите се определя автоматично от тяхната психология. Някои учени считаха, че темпото в маратоните се определя от количеството лактати в кръвта. Причината за това учените да си мислят подобни неща е, че в тезите си те изключват участието на мозъка от представянето на бегачите. В последните две години това се промени и учените започнаха да обръщат внимание на връзката между мозъка и натоварването при тичане.

Сега се счита, че темпото се определя от “възприетото усилие” т.е. как натоварването влияе във всеки един момент. Ако считате, че можете да повишите темпото, без да издъхнете, за да стигнете до целта, най-вероятно е така. Също така, ако планирате да започнете усилено бягане в средата на седмицата и откриете, че се чувствате неочаквано уморени, тогава тялото казва на мозъка да го давате по-кротко и това също вероятно е правилно.

“Възприетото усилие” може да се използва като основен изчислител за контролиране на натоварванията в една тренировка. Това е систематизирано в една схема за трениране, която всеки да ползва.

В скалата за “Възприето усилие” от 1 до 10 с цифрата 1 се обозначават най-леките натоварвания, а с 10 - най-трудните. За да сметнете колко е натоварващо някое усилие, трябва да умножите средната стойност на показателите за “възприето усилие” на цялата тренировка по продължителността на тренировката по минути (колкото е по-натоварена една тренировка, толкова повече време ще ви отнеме да я завършите).

С тези изчисления скоро можете да разберете на какво “възприето усилие” трябва да издържи тялото ви на седмица или колко трябва да намалите натоварването, за да може тялото ви да си отпочива.

Другият момент в тази система е, че има две възможности за всяка тренировка: тренировка с малко натоварване, за когато не се чувствате в максимална форма и тренировка с максимално натоварване, когато сте във форма. Въпросът е да имате план Б за всякакви ситуации, за да имате изградена стратегия и да сте гъвкави и готови за тренировка, дори когато не е вашият ден или изскочи нещо неочаквано.

Всеки бегач тренира по своя си начин до някъде - въпросът е дали го правите съзнателно или не.Тренировките на “възприето усилие”са ценни, ако се ползват съзнателно.