.

bTV Репортерите: От Казанлък до Космоса

Инж. д-р Петко Динев е създател на високотехнологични камери, които се използват в Холивуд, Космоса и къде ли още не...

Специални камери проследяват най-важните процеси навсякъде около нас. Прецизните им „очи” помагат на индустриите по целия свят да се развиват и усъвършенстват. Те са в операционните зали с лекарите, спасяващи човешки животи. Контролират трафика и качеството на продуктите, които ползваме всеки ден. Съдействат за опазването на мира по суша и вода. Дори снимат най-вълнуващите сцени в любимите ни филми и сериали.

Летят със самолети над Земята, кръжат в орбита върху сателити и космически ракети.

Създателят на тези камери е българин, който със своя талант измина дългия път от родния си град Казанлък до Космоса.

Петко Динев е роден в Казанлък през 1960 г. Учи в новооткритата по онова време математическата гимназия „Никола Обрешков”. Негов класен ръководител е Теодосий Теодосиев, който години по-късно ще бъде наричан „златният” учител на България.
„Аз реално съм физик по призвание и инженер по любов, по хоби. Баща ми беше инженер, така че още от малък това се запали в мен. Голяма част от колегите на Теодосий Теодосиев тогава четяха просто по учебника, а той в общи линии се опитваше да ни накара да мислим. Дотогава гимназията не беше ходила на олимпиади по физика и Тео реши да сформира кръжок по физика. В края на 8 клас четирима души се класирахме на първите места на окръжната олимпиада по физика и бяхме приети в Националната математическа гимназия”, разказва инж. д-р Петко Динев, основател на компанията за индустриални камери.
Въпреки постижението Петко и неговите съученици решават да се върнат отново в Казанлък при любимия си учител: „И това му даде криле, за да може да започне вече по-сериозно да се занимава с нас. И две години по-късно на Международната олимпиада в Чехия, аз бях избран в националната десетка, и през 1977 г. аз спечелих първа награда и златен медал”.
С това отличие Петко Динев е приет във Физическия факултет на Софийския университет. През 1985 г. Националната астрономическа обсерватория „Рожен” отваря врати за младия учен.

Там той има възможността да работи на телескопа три седмици, като основната цел на дипломната му работа била как може да се монтира камера на този телескоп, за да могат да се наблюдават снимки на небето в реално време.

Въпреки че тогава идеята му остава само на хартия, физикът не се отказва от мечтите си – да гледа към звездите и да конструира камери: „Със съпругата ми бяхме асистенти в Техническия университет, тогава още ВМИ „Ленин”. И като настанаха промените, решихме, че е време да продължим кариерата си на друго място и искахме да заминем за чужбина”.
Инж. Динев кандидатства за научна работа във Виена, а съпругата му – в Съединените щати. Скоро качествата им на специалисти са оценени.

В края на 1991 г. заминават за Флорида. Там физикът започва работа в НАСА. 

През 1992 г. масово използваните камери снимат с резолюция 720 на 480 пиксела и 30 кадъра в секунда. Българинът участва в разработването на първата в света High Definition камера с резолюция 1920 на 1080 пиксела и 60 кадъра в секунда.

„НАСА искаше тази камера да се качи на совалката, за да могат да се правят първо видео и също така да бъде използвана за измервания, да се записва как работят космонавтите и също така да записва дали всичко е наред”, обяснява инж. Динев.

Докато работи за НАСА, инж. Динев е докторант по цифрова обработка на изображения в университета Атлантик, Бока Ратон.

През 1994 г. най-малкият ултразвуков апарат е бил с размера на хладилник. От НАСА са имали идеята да качат един такъв апарат на совалката, за да видят как работи човешкият организъм в космически условия.

„И затова моята дисертация беше да направя малък портативен ултразвуков апарат, с който да можем да изследваме активността на човешкия мозък. Апаратът го направих, успях да го събера в едно дипломатическо куфарче”, спомня си инж. Динев.

В края на 1996 г. Петко Динев получава научната степен „Доктор” от университета Атлантик. Специален гост на неговото дипломиране е Теодосий Теодосиев – учителят му от математическата гимназия в Казанлък. 
През втората половина на 90-те години започват съкращения в НАСА. Закриват се проекти и научни звена, но българският учен вижда в това шанс да сбъдне мечтата си. През 2001 г. основава своя компания.

Превръща гаража си в лаборатория, където разработва „Фрейм грабър” – устройство, което записва сигнала от видеокамера в лаптоп и го превръща във видеофайлове: „Но аз като цяло съм искал да правя камери. Това съм правил в целия си съзнателен живот, така че от средствата, които натрупахме от продажбата на тези фрейм грабери, започнахме да правим камери. Така че първата камера я пуснахме 2003 година”.

Българинът конструира камери с повишена здравина, устойчивост на вибрации, работещи при минусови и високи температури. Интерес към тях проявяват компании от военната и аерокосмическа индустрия.

През 2004 г. камерите на инж. Динев са избрани за летателни платформи. Това са всякакъв вид дронове, самолети, хеликоптери, летящи платформи от друг вид, които не са конвенционални.

Използват се и за контрол на качеството в заводи по целия свят. Камерите се изработват от българи в неговия американски офис в Бока Ратон, Флорида.

През 2008 г. инж. Динев открива филиал на компанията си в София. Тук 10 специалисти сглобяват, тестват и изпращат българските камери в 45 страни по света.

НАСА също е заинтригувана и тества камерите в лабораториите си за космически изследвания. Оказва се, че са подходящи за работа в ниска и висока орбита около Земята.

„Това заинтересува много и военните. И може би няколко месеца по-късно бяхме поканени да участваме в един конкурс за разработване на нова камера за американските ядрени подводници. 2008 г. спечелихме конкурса и завършихме тази камера, така че от 2008 г. голяма част от американските подводници носят, да не кажа всички, но голяма част носят нашите камери на перископа си”.

С българският учен се свързват студенти от Станфорд. Те конструират микроспътници за образователни цели по проекта „КюбСат” и се нуждаят от специална камера.

„За да може да работи, трябваше да се направи нещо, което досега го нямаше, тъй като една обиколка е 90 минути. Тоест, скоростта, с която изображението на Земята преминава през сензора е много голямо и не можеше да се получи стабилен образ. Тоест, получава се размиване от движение. Те казаха: „Знаем, че такова нещо няма, но ни казаха, че ако някой може да го направи, това сте вие”. Аз успях да намеря начин, по който да запазя стабилно изображение, независимо от това каква е скоростта на относително движение между, да кажем, Земята и оптиката, и сензора”.

Камери, разработени от инж. Динев, се използват в медицински лаборатории и операционни зали по целия свят. Над хиляда от тях следят трафика в руската столица Москва. Монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай, за да улавят проблеми по железопътната инфраструктура.

От 2014 г. всяка ракета, изстреляна от „Юнайтед Лаунч Алайънс” е оборудвана с между 14 и 22 български камери. Досега 500 спътника са наблюдавали и снимали с тях Земята от Космоса: „Имаме около 300 камери, които са в орбита в момента. Какво заснемат? Ами абсолютно всичко. Получаваме пълна картина на Земята в рамките на 30-40 минути. Едното от приложенията например е да се гледат големите масиви с реколта. Един такъв масив много трудно може да бъде проследен с дрон, защото дронът лети сравнително ниско и има много тясно поле на виждане. Ние можем да видим, нали, от Космоса тази гора или този масив с жито или с царевица дали има някакви проблеми”.

Българските камери навлизат и в шоубизнеса – от увеселителните паркове на Дисни до холивудските суперпродукции. Използват се обикновено, когато трябва да се снимат специални ефекти. През 2017 г. камерите се използват и на снимачната площадка на „Игра на тронове”: „Стивън Спилбърг прояви интерес към нашите камери за някои от следващите продукции, но честно казано нямам информация за какво става въпрос”.

През 2015 г. инж. Динев е поканен да съдейства на първата израелска мисия до Луната. Целта е апаратът наречен „Берешит” да кацне върху повърхността на естествения ни спътник, с българска камера на борда.

На 3 март 2019 г. камерата върху израелския апарат изпрати тази снимка. 

Тя е направена на 36 хиляди и 600 километра от Земята. Месец по-късно „Берешит” навлезе в орбита около Луната, а камерата засне впечатляващи кадри на далечната й страна.

На 11 април, в 19 ч. и 15 минути българската камера върху корпуса на „Берешит” изпраща снимка, заснета на 16 километра над лунната повърхност. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е сред специалистите в командния център, които очакват радостната новина за успешното кацане. 

7 минути по-късно се оказа, че има проблем с основния двигател на „Берешит”и комуникацията с него е изгубена.

Израел е седмата държава, чиито уред навлиза в орбитата на Луната и четвъртата, достигнала нейната повърхност.

„Берешит” вероятно се е разбил върху Луната, но българската камера е изпращала снимки до последните секунди преди това да се случи. Инж. Динев не е разочарован от провала на израелската лунна мисия. Възможно е следващата космическа цел на българските камери да бъде Червената планета: „Камерите ще бъдат вътре в капсулата, за да може да се наблюдава поведението и контрола на апаратурата и също така хората как се чувстват”. 

Инж. Петко Динев е сред българските учени, постигнали световен успех. Изминал е дълъг път от родния си град Казанлък до сбъднатите мечти в Космоса. А почивката не влиза в плановете му.

„Да се пенсионирам сега и да играя голф по цял ден – някак си не се виждам по този начин. Така че предпочитам да работя, искам да работя, доставя ми удоволствие. Аз съм горд, че съм българин и по такъв начин искам да допринеса за доброто име на България”, казва инж. Петко Динев.