Битоля през 50-те години на миналия век. Македония е част от Социалистическа федеративна република Югославия. А на левия бряг на река Драгор близо до Овчи пазар – встрани от центъра на града, стени издига най-старата джамия на Балканите – Сунгур Чауш бей.

През 1956 г. югославските власти решават да съборят петвековния храм. А в руините на джамията работниците ще попаднат на неочаквано откритие, за което веднага ще научи и един местен учител.

„Плочата е доста голяма и тежка. И той разчита думата точно "блгари", "блгаром". А не българи, както сега казваме. В тази обстановка, знаейки какво е отношението към България в този момент, той прибягва до една, така, малка, благородна лъжа. Като казва на работниците: “Абе, тука пише някакви Божи работи за Богородица – и комунистите, знаете, не обичат тия работи – ще вземат да строшат плочата. Дай да я скриеме!“, обясни доц. д-р Георги Николов.

Плочата е пренесена в двора на местния музей. Лента с любителски фотоси на надписа веднага е изпратена до българската мисия в Белград, където попада в ръцете на кореспондента на БТА в Югославия по това време – Георги Калоянов. Осъзнавайки важността на находката, той отпътува за южния македонски град.

„Плочата е лежала захвърлена в тревата, никой нито го е спрял, нито нищо! Това е снимката, която чрез посолството отива във Външно министерство, от Външно при проф. Александър Бурмов, който по това време е най-добрият български медиевист“, казва доц. Николов.

3 години след откриването на плочата, благодарение на една фотография, достигнала по дипломатически път от Белград до София, е публикувана първата научна статия за "Новонамереният старобългарски надпис в Народна република Македония."

"Фотографската снимка, с която разполагам, показва, че плочата е счупена на две половини. По-голямата част от лявата долна половина на надписа е твърде много повредена и едва ли може да се прочете напълно. Освен това плочата е отчупена от три страни – горната, лявата, и дясната“, пише в статията.

В дванадесетте реда на надписа се разказва, че българският цар Йоан възобновил някаква крепост, която по-рано била построена или принадлежала на дядо му. Тази крепост имала важно значение в живота на българите. Самият цар е по народност българин“.

В трите страници на статията в списание "Пламък" от октомври 59-а година, уважаваният историк проф. Александър Бурмов посочва, че паметникът е поредното доказателство за българския характер на Самуиловата държава. Новият надпис отрича напълно засилващите се в този момент твърдения на историци край Вардар, че царството е македонско:

"Не ми се иска да вярвам, че е възможно такова отношение към фактите от страна на научни работници. Данните на този документ са повече от категорични: Иван Владислав, последният представител на Самуиловата династия, заявява сам, че е български цар, че е родом българин и че поданиците му са българи."

"Трудова София е изпълнила улиците, за да посрещне желаните и скъпи гости, да покаже спонтанно братските чувства между двата народа, свързани на живот и смърт в своята трудна и героична история."

Започналият 20 години по-рано зловещ социален експеримент на Политбюро на Централния комитет на БКП, останал в историята като "насилствената македонизация на Пиринския край", поне привидно е прекратен от властите в София. Идеята за Балканска федерация е изоставена, а отношенията с Югославия са изострени под диктовката на Москва.

 

„Когато Тодор Живков и Тито се срещат, започва една по-различна политическа линия. Тогава започва да се говори за сближаване между едните и другите. По границите могат да се срещат роднини, специално на Югославската граница“, казва проф. Рая Заимова.

Три години след прегръдка между Йосип Броз Тито и Тодор Живков двама млади български учени ще направят нещо, което ще разтърси научните среди – от двете страни на границата.

„Отиването на моите родители до Македония 1968 година и специално в Битоля не е случайно. Това не е първата "екскурзия", да кажа в кавички, при която той взима материал, с който ще работи, ще прави естампаж, ще прави снимки“, обяснява проф. Заимова.

След десет години пълно мълчание за плочата, проф. Йордан Заимов и съпругата му проф. Василка Тъпкова – Заимова я намират в двора на битолския музей, за да направят зад гърба на местните власти релефен отпечатък на надписа, чрез полагане на мокра хартия.

Проф. Заимов се прибира в София, за да разчете и попълни липсите в текста, с което окончателно да докаже съществуването на Битолския надпис от българския цар Йоан Владислав на територията на Македония.

"През 6523 година от сътворението на света обнови се тая крепост, зидана и правена от Йоан самодържец български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври в 20 (ден), а се завърши през месец… в края. Тоя самодържец беше българин по род, унук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил - царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато. А този цар разбит биде от цар Василий в 6522 година от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."

За приноса си към науката проф. Йордан Заимов получава орден "Кирил и Методий" – Първа степен. По-късно създава и специална машина, с която каменният надпис да бъде възпроизвеждан върху хартия.

Но проф. Заимов прави и нещо много повече.

Още в студентските си години изтъкнатият езиковед се занимава и със скулптура. На основата на хартиения отпечатък, който сваля от плочата, изгражда гипсов калъп в негатив, от който българската държава да пресъздаде надписа, който в продължение на десетилетия остава недостъпен – първо в Югославия, а след това и в независима Македония.

„Установихме, че не е просто някаква гипсова плоча, отливка, ами в нея също така има едни укрепващи елементи, тъй като въпреки тази пукнатина, продължава да се държи. Сега започваме едно повърхностно почистване, за да може да откроим максимално релефа“, обяснява Калин Тодоров, реставратор – Регионален исторически музей София.

„Той беше изключително прецизен. Всичко, което виждаше и го отразяваше изключително точно. До милиметър!“, казва проф. Рая Заимова.

Но държавният медал за заслуги има и мрачна страна. Семейство Заимови е следено от агенти на Държавна сигурност, а документите в разработката "Пощальон" описват задкулисието на политическия театър в страната ни в края на 60-те и началото на 70-те.

„От една страна науката е благославяна от държавата. От друга страна е преследвана. Смята се,  че трябва да бъдат унищожени, трябва да бъдат ликвидирани, защото това е антидържавна политика“, казва проф. Рая Заимова.

"Заимов давал израз на дълбокото си убеждение, че в Македония и днес се върши груб натиск върху населението, с цел да бъде окончателно отдалечено от българския народ. Този натиск имал явно антибългарски характер и не се спирал пред нищо. Дълг на всеки българин бил да се бори срещу това денационализиране, като се пише и изнася историческата истина.", пише в досието относно 

„Нашето жестоко гонение е било не само българска работа. А е било и външен натиск това да се смачка. Тоест, да бъдем смачкани!“, разказва проф. Димитър Гоцев.

Гледайте
цели епизоди на