Цветелина Стоянова: Промених се към добро. По-щастлива съм, по-разумна. Оцених живота
"Никога не съм била влюбена в художествената гимнастика. Винаги съм го правила в памет на майка ми"
14 Май 2017
Реклама
„Златното“ момиче даде първото си интервю след събитията от 14 юни 2016 г.
Четеш ли в социалните мрежи какво пишат хората?
Когато излязох от болницата, ми казваха кой какво е писал, но аз не отворих да видя какво пише за мен. Приятелки ми пращат статии и ме питат дали написаното е вярно. Аз само чета заглавието и като видя, че няма нищо общо с истината, не си губя времето от втория живот, защото аз на практика живея втори живот.
Първата ти публична поява бе през януари на бенефис на ансамбъла в зала „Арена Армеец“ и предизвика истински взрив. Как се чувстваше тогава?
Не обичам сълзливи истории, да седнеш да плачеш пред толкова камери. Но любовта на хората много ме разчувства и не можах да сдържа сълзите си.
Поддържаш ли връзка със своите съотборнички?
Да. Медиите все пишат, че сме скарани, но това не е вярно. Не поддържам връзка с всички, но с повечето се виждаме. Вчера бяхме на гости на Рени, предния ден тя ми беше на гости. До мен достигат много лоши неща, които те са казали за мен. Попитах ги верни ли са. Те отрекоха и на свой ред ме попитаха дали са верни слуховете, че аз съм казала някакви неща за тях. Седнахме и се разбрахме, но някои от тях повярваха на лъжите и прекратихме отношенията си… Много се радвам на новия ансамбъл, който печели медали и смачка конкуренцията. Композициите им са много сложни. Вижда се, че тренират усилено.
Вярно ли е, че си използвала част от парите, които спортното министерство отпусна за лечението ти в Германия, за да отидеш на екскурзия в Дубай?
Отвратителна лъжа. При първото пътуване бях в Дубай по тяхна покана, за да присъствам на първото състезание по художествена гимнастика в тяхната история. Втория път отново бях по покана на клуба по гимнастика. Много съм им благодарна, защото те ми подариха едномесечен курс по иглотерапия.
Най-силният ти спомен от престоя в „Пирогов“?
Бях в реанимацията, където на свиждане пускат само по един човек. Първо влизаше моят приятел Сашо, после другите. Всеки си имаше някакво номерче, образно казано, и разполагаше с 4-5 минути, защото свиждането е общо половин час. Веднъж Сашо се разплака и аз се уплаших, че ще умра. Оказа се, че плаче от щастие, задето съм жива.
Днес кое е най-важно за теб?
Определено преосмислих живота си. Всеки би го направил. Не съм същият човек, дори и Сашо ми го каза. По-щастлива се чувствам, по-разумна, по-голяма. Ние сме израснали в залата и сме малко като саксиени цветя. Не сме излизали много навън, изолирани сме от света. В момента изживявам тийнейджърските си години, които пропуснах в залата. Правя неща, които преди са били само мечта за мен – да се наспя, да се нахраня добре, да пия вода, колкото ми се пие, да ходя по заведения.
Интервюто продължава в следващия брой на „Папараци“.
В тази част Цвети Стоянова признава: Никога не съм била влюбена в художествената гимнастика. Винаги съм го правила в памет на майка ми. Не можех да се откажа, когато тя почина, защото исках да сбъдна нейната мечта. Да се гордее с мен, ако ме гледа отнякъде.
