Ваня Червенкова: Никой никога не може да ме пречупи

Преди 14 години отиваш с дъщеря си Никол на Рибния пазар във Варна и без предварителни заплахи получаваш шест куршума в тялото, като два от тях са в главата.
Не бях се връщала на това място. Това е единственият страх, който не мога да преодолея. Сега се сещам, че няколко дни по-рано ми се обадиха от чужбина и ми казаха на чужд език, че трябва да поздравя майка си и дъщеря си. Не съм го разказвала това.

Само преди половин час взех от печатницата новата си книга. В нея съм описала борбата си за живот. Платила съм изключително висока цена за всичко, което имам. Заедно с ДДС-то и всички възможни данъци.

Наскоро приключи дело, което продължи 20 години. Доказа се, че съм невинна. В книгата описвам как служителите на едни служби дойдоха, за да ме изнудват, преди да ме арестуват. Отказах да плащам сериозни суми и след 30 дни ме арестуваха. Почти месец лежах в един напикан дюшек. С една кофа в килията, защото дори и до тоалетната не ме пускаха.

20 години държавата се подигра не само с мен, но и с всички подсъдими по това дело. Смятам сериозно да си търся правата. Това не ме пречупи.

Връщането във Варна си остава непреодолим момент. Страх ме е. На това място усетих за първи път как душата напуска тялото ми. Бях на онова място, от което мацина се завръщат. Усещането на отиване е прекрасно. Не искам да плюя Библията, но горе няма ад и рай. Но е факт, че даваш отчет за живота си. Той минава като на кино лента.

Чувстваш ли вина към детето си, че е било с теб при нападението?
Да, напоследък то се засили. Досега не съм разговаряла с Никол по тази тема. Помолих я да напише една глава за книгата. В нея тя описва ужаса, през който е преминала.

Скоро бях при родителите си. Чувството ми за вина към майка ми е огромно, защото тя е с тежка деменция вследствие на всички емоции, които й причиних. Бърка дори името ми.

От много години се занимавам с херметическа философия, езотерика. Една от любимите ми книги е „Методът Айнщайн“. Преди години ми откриха сериозен аденом в мозъка, но отказах задължителна операция. Бях чела, че тези тумори рецидивират. Тогава бяхме много близки с Ахмед Доган и той буквално изхвърли всички мои лекарства. Той ми даде много сили. Започнах лечебно гладуване седем дни. Пиех само изворна вода. На седмия ден се потапяш в изключително студена вода и казваш молитвата си. Нашето тяло е страхотен компютър. Чрез този шок изчистваш бъга от софтуера си.

Искам да запазя личния си живот, но ще призная, че съм на крилете на любовта. Мислех, че повече няма да имам емоции от този род. Но, както казват старите хора, когато това дойде, не пита. Щастлива съм. Запознахме се чрез наши приятели. Мислех си, че досега съм обичала и съм била обичана. Мозъкът и сърцето ми познаха този човек. Когато се запознахме на живо, аз вече знаех, че завинаги ще бъда с този мъж.

Той живее в чужбина. Не желая да бъда съдена заради различията между нас – религия, възраст и т.н. Запознах го с моите родители. По-млад е от мен, но в 21-ви век това не е пречка. Щастлива съм, че Господ ми направи този подарък!

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg