Съмнението дава стимул на артистите
Това сподели известният майстор на мозайки Илия Илиев
12 Април 2010
Реклама
Ателието на професор Илия Илиев е мястото, където той дава живот на малките камъчета. Тези парченца, които сега той оформя, през месец юни ще заминат за Франция. Там ще бъдат част от самостоятелната му изложба.
Архитект и художник по образование, Илия Илиев се занимава с мозайка от близо половин век. Започва да прави мозайка след 8-месечния си престой в Париж, където е на специализация. През това време най-ценен е контактът му с известния френски дизайнер Жорж Патрик, ученик на Матис. Тогава осъзнава огромната сила на цветовете.
Правенето на мозайки е изкуство, което изисква силно въображение, затова и професор Илиев сравнява творбите си с пъзел.
"Мозайката е пъзел. Пъзел в самата технология. Преди всичко човек има някаква идея, започвайки от материала, който използва. Върху този основен пъзел изгражда творбата си. Самият материал вече ми подсказва в процеса на работа къде, какво да променя. Той просто ме води", споделя Илия Илиев.
Изкуството го е научило на търпение, прецизност и внимание към детайла. Обработката на материала често отнема повече време от самото подреждане на елементите. Стъклото трябва да бъде изпечено при температура, която може да достигне до 1000 градуса. Керамичните елементи пък се покриват с течно сребро или фини листове злато, за да се стигне до желания метален оттенък. За някои от мозайките използва изхвърлените от морето мидени черупки и рапани. За твърдението, че съмнението е това, което убива добрите идеи, мозаистът напомня: "Никога художникът не може да изключи съмнението от работата си. Ако го няма това съмнение, няма да има и търсене по-нататък. То дава стимул."
Някои от паната на професора са направени с повече от 7000 елемента. Мозайките му са показвани на 4 континента.
Като член на Международната асоциация на съвременните мозаисти Илиев е сред първите 13 най-известни майстори на мозайки. Най-ценното, което мозаистът е научил, е как да се реши проблема на т. нар. "трудно парче". Често в мозайката има камъче с по-издаден край. Три четири реда по-напред обаче има елемент по-вдлъбнат от останалите. Ако майсторът успее да нагласи именно това парче от първите редове, проблемът сам ще се реши - точно както става в реалния живот.
