Хулио Иглесиас "погали" публиката с песни и добро настроение

Изпълнителят пя на живо над два часа

Реклама

Концертът на испанския певец в България започна с бурни аплодисменти, музика на живо, и с две нови песни на Хулио Иглесиас. Той веднага довери, че знае за посещението на сина си Енрике преди две седмици. Два часа Хулио не слезе от сцената, като в паузите забавляваше публиката с приятно чувство за хумор и няколко страстни целувки! (като истински ценител на женската красота, той не спря да флиртува с трите жени беквокалисти).

Хулио не танцува, но песните му определено изпълниха залата с мелодичност и нежност, на каквато са способни само испанските мъже. И макар да е на (цитирам!): "само 47 години", Хулио доказа, че песните му не остаряват. Той пя на испански, английски, португалски, френски и италиански. Разговаряше с публиката на онзи специфичен език, наречен "английски", според всички испаноговорящи. Но англоговорящите веднага му простиха за акцента. Изпълненията на певеца оставиха публиката екзалтирана.

Впечатли ме това, че докато пееше, беше със затворени очи. Сякаш музиката го поглъща напълно, а дали в залата има хиляда или шест хиляди души, за него е без значение. "Бил съм в България и преди, дори съм имал 3-4 приятелки от вашата страна", сподели изпълнителят. За доброто настроение в залата се грижеха и беквокалите му, три на брой, и всичките от тях – жени. Американка, украинка и колумбийка красяха с танци и пеене сцената. Докато изпълняваше едни от най-популярните си песни, певецът разчиташе и на танцовото изкуство на аржентинска танго двойка. "Manuela", "Natalie" и "La gota fria" бяха само част от хитовите песни, които Хулио буквално сподели с публиката си.

През цялото време той пя на живо, а на няколко пъти и залата припяваше с него. Накрая завърши с песента "Me va" ("Върви ми") и се появи на бис, предизвикан от аплодиращата зала. Зала 1 на НДК не е стадион, и може би именно затова успя да улови нежните струни на един неостаряващ глас. И да докаже за пореден път, че за музиката няма нито възраст, нито граници...