Когато си Спартак...
Интервю с Лиам Макинтайър за ролята му в сериала "Спартак: Кръв и пясък”
22 Май 2012
Реклама
Много актьори наследяват ролите си от други актьори. Но Лиам Макинтайър не просто е наследил главната роля в едноименния сериал "Спартак: Кръв и пясък”. За целта той се е докоснал от близо до трагедията на колегата си и бивш Спартак - Анди Уитфийлд.
Да "вървиш с обувките” на Уитфийлд е нелека задача. Обаче за Лиам – актьор, познат дори извън пределите на родната си Австралия, това се оказва едновременно най-сериозният пробив и най-голямото предизвикателство в кариерата му. Ето какво казва самият той за това невероятно изживяване:
Kогато се подготвяше за ролята, какво знаеше за сериала? Беше ли го гледал? Ако да, беше ли фен?
Определено. Най-добрият ми приятел ми беше казал, че това е най-добрият сериал, който е гледал някога, а моят реакция беше: "Да да, добре. Телевизията е вълнуваща, разбирам!”. Един ден той ме накара да седна и ми каза: "Гледай проклетия сериал. Все казваш, че ще го направиш. Гледай го!”. Помня как гледах първата сцена с Анди и цялото вълнение, което изглежда изпитваше, окован на арената. Толкова много се влюбих в тази сцена, в която Анди така добре се вписваше, че просто не можах да не заобичам и сериала.
Освен всичко, като малък обожавах римската история. Играех много видеоигри на тази тема. Имаше игра, от която дори научих видовете армии, единици, хора, места и време. Гледах и предаване за Рим по телевизията и всички филми, които даваха за него. Така че - да, харесвах сериала и то много. А това да получа покана в действителност да участвам в него беше най-хубавото, което можеше да ми се случи.
Имаше ли нещо от поведението на Анди, което искаше да илюстрираш по време на прослушването?
Всъщност, това е едно от нещата, което ми е помагало и преди. В Анди виждах един невероятен Спартак - той не беше просто герой. Той беше мъж. Той беше праволинеен човек, който изпада в жестока немилост. Всичко свърши точно тогава, когато мечтите му се сбъднаха - и то по възможно най-отвратителния начин. И така, нещото, което харесвах в него, беше човечността. Правеше каквото трябва, за да оправи нещата. Това обичах в него.
По-рано не бях сигурен във възможностите си, но си казах, че трябва поне да опитам. Това да получа ролята беше като фантазия. Бях си представял това в мечтите си - как някой ще дойде и ще ми каже колко добре съм се справил на прослушването, но не съм и допускал, че ще стане реалност.
Спартак е абсолютен водач. Почувства ли желанието да се превърнеш в такъв в действителния живот?
Да, това е едно от нещата, за които се замислих по-рано. Чудех се как ще стана водач на тези силни герои. Но осъзнах, че всички онези моменти, в които ми се е налагало да бъда лидер в една или друга ситуация, са ми помогнали да бъда по-твърд и борбен. Сега знам, че мога!
