Мълчаливите свидетели на престъплението, които никога не лъжат - така криминалистите наричат веществените доказателства. От тези предмети с престъпна история в много случаи зависят съдбите на много хора. Те са ключовият ориентир, който позволява на разследващите да стигнат до престъпника и благодарение на тях мнозина са заставали пред Темида, за да отговарят за деянията си. Къде и как се пазят веществените доказателства и има ли случаи на драматични съдебни обрати по знакови дела - разследване на Румяна Попова.

В складовете за съхранение на веществени доказателства се влиза трудно

Под зоркото око на камерите зад дебели стени, тежки катинари и восъчни печати, се пазят предмети с престъпна история. Иззети са при знакови акции или показни убийства в кървавите години на прехода. Опаковани са в специални кашони или чували, след като са изминали дългия път от местопрестъплението, през лабораториите на криминалистите - до стелажите в склада.

В склада е подредено, сухо и чисто. За хората, които работят там обаче, в кашоните има просто номера на дела, а не човешки съдби.

Със специален номер и под строг отчет в тях са прибрани

кървави дрехи, ножове с пръстови отпечатъци, кичури коса, химикалки, бележници - всичко, открито от криминалистите при оглед на местопрестъпление. Зад стените се съхраняват и предмети, иззети по най-големите банкови дела на прехода - като компютрите, които са в склада на Националното следствие от 1995-а. Те са иззети във времето на големите финансови пирамиди по делото срещу Майкъл Капустин и в техните файлове са намерени доказателства за източените банкови сметки на стотици хиляди хора.

Екипът ни засне и червени ламарини, които всъщност са част от мотор, с който според прокуратурата подсъдимите по делото срещу братята Маргини са проследявали набелязаните мишени Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Сред най-атрактивните вещи в склада на националното следствие са и касите от няколко банкови обира - живо свидетелство за уменията и техниките на касоразбивачите. Зад стените на Централния затвор пък се пазят вещи като от антикварен магазин и по стелажите събират прах откраднати телевизори, стари компютри, бухалки по дела от 90-те.  

"Най-вече се пазят вещи от различни кражби

Има автомобилни гуми, има разни дрехи.  Има ценности, но те се предават в трезор. Има някои най-различни устройства”, коментира Атанас Атанасов, директор на Столична следствена служба.

Доста по-подредени, но и по-малки са складовете за веществени доказателства към следствения отдел на прокуратурата. В чувалите се десетки хиляди документи по знакови дела, в които на съд за източване на ДДС или данъчни престъпления застават хора, чиито афери са ощетили държавата с милиони левове.

"По тези дела се иззема маса количества, големи количества документи - и като брой, и като обем, от които няма как да се отървем толкова бързо, тъй като там има много работа по описването и по огледи, много им се правят”, подчерта директорът на Столичната следствена служба. И допълни: „Като се изземат документи по такива дела, няма кой да прецени кое ще свърши работа и кое не. Само експертите могат да кажат. И се изземат обикновено повече документи, отколкото са нужни, за да може да се отсеят необходимите. Останалите се връщат. Но то няма иначе как да стане. Иначе трябва едно претърсване и изземане да трае поне месец”.

Наркотиците, оръжията и парите са на специален режим

и се съхраняват в трезори по различни служби. В МВР отговарят за бойния арсенал, конфискуван при акции или намерен при убийства, в митниците се пазят иззетите при акции наркотици, а ценностите и парите  - в сейфове, под строг отчет.

"Ценностите се предават в банков трезор. Ако има иззети банкноти, там има два варианта. Ако са описани по сериен номер или са белязани, се предават също в трезора, тъй като те след  това най-вероятно ще бъдат изискани от съда, за да се предявят в съдебно заседание. Докато ако са иззети само като парична сума, тогава вече се внасят по сметка в БНБ”, коментира още Атанасов.

"Когато става въпрос за убийства, биологичните следи са решаващи

И трябва да се определи петното върху съответната дреха от какво е, дали е кръв или не... Съответно когато става въпрос за стрелба, куршумите са решаващи там, частиците, откъде е стрелбата, от коя посока”, обясни следователят Евелин Димитров.

"За наркотиците се прави полеви тест още при акцията, на място, за да се види дали се касае за наркотик или не”, каза Атанасов.

Понякога в съдебната зала се вадят проби именно от иззетите наркотици, тъй като често адвокатите оспорват дали през границата, например, е пренасяна дрога или друго вещество, разказва адвокат Марин Марковски: „Този кокаин, като се изземе, от него се вземат представителни проби, защото 10 или 20 кг от този кокаин да ходят между делата по канцелариите е малко опасно. Съвсем опасно е за всички, които се докоснат до торбичките, защото златото е 3-4 пъти по-евтино от грам кокаин”, подчерта той.

"Там изкушенията са големи. Затова се изземат представителни проби, които съпътстват делото. Следователно, по всяко едно дело веществените доказателства трябва да са на разположение, защото един темпераментен адвокат в съдебната зала от банката може да каже: "Г-н съдия, това не е кокаин, а талк. Съдията ще извади представителната проба, която е много малко количество, ще я даде на вещото лице и те ще кажат: „Това е кокаин”... И процесът приключва”, заяви адвокатът.

Има случаи, в които именно веществени доказателства обръщат хода на делата

и решават съдбите на много хора. Като намерените при убийството на Андрей Луканов няколко косъма върху чантата на клошаря убиец, за които не се знае чии са. Назначените експертизи с реактиви от Съединените щати обаче доказват, че космите не са на обвинения за убийството Александър Русов, а са животински и това го спасява от доживотната присъда, спомня си адвокат Марковски.

"Следователно, едно доказателство спаси главата на едно невинно момче и още 5 човека, защото той беше обвинен за извършител, а те - за подбудители”, подчерта адвокатът.  

Друго знаково дело със скандално изчезнали веществени доказателства е процесът за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле и неговите бодигардове на стадион „Славия” през 2004-а. Още при огледа на местопрестъплението вдън земя потъват скъпите бижута и часовникът на застреляния сикаджия, за които с години се води съдебен процес срещу следователката по делото. Тя е оправдана на всички инстанции за загубените ценности, но вдовицата на убития никога не успява да прибере златните му синджири и пръстени. Пак по същото дело - случайно или не, мистериозно изчезва друго веществено доказателство - една от маратонките на убития, върху която е намерен косъм от убиеца.

А случайно ли са изчезнали тези неща по едно и също дело? Случайно ли е това?

"Какво да ви кажа... Случайно, случайно... Може да е случайно, а може и да не е... Но имайте предвид, че по това дело. Обикновено това може да се получи, когато се работи малко прибързано. По тия дела, знаете, се работи под страшно напрежение, с голям интензитет, с ентусиазъм, и е възможно да се е допуснала грешка”, отговори Атанасов.

От прокуратурата и МВР твърдят, че да се загуби веществено доказателство, е рядкост и че пазенето на предметите с престъпна история, вече е добре организирано. От инспектората на Висшия съдебен съвет обаче установяват друго. В доклада си за годината твърдят, че има неуредици, пропуски и липси на важни вещи от местата за съхранение, тъй като тези предмети са разпръснати между институциите - част от тях са в съда, други - в прокуратурата, трети - в МВР.   

"Съхраняват се поносимо, но не достатъчно добре

Има случаи, в които трябва да ги има в съда веществените доказателства, а то се оказва, че те се намират при дознателя. Той отлага делото да му ги донесат. Почва едно отлагане, забавяне.. Не винаги това е един смазан механизъм, който работи безукорно, в името на истината”, каза адвокат Марковски.

"Те, от инспектората, добре отправят критики. Обаче няма ли пари, няма как да ги съхраняваме. То за това си трябват и пари... На книга каквото и да приемем, няма ли средства да оборудваме добре помещенията, няма как да стане. Така че - постепенно и това ще стане, но има още какво да се желае. Та... всичко, както казах, е свързано със средства, а средства няма. Справка - министър Дянков”, подчерта Атанасов.

Все още веществените доказателства се описват не в компютър, а по архаичния начин - в специални тетрадки по разпръснатите в институциите складове, което отнема време да се намерят и да се занесат в съдебните зали, ако това е необходимо. Хората, които отговарят за тях, се надяват, че ще се намерят пари за една компютърна система, в която да се опишат, за да не бъдат губени и издирвани по мазета и дупки. Защото тези предмети са важни и могат да спасят не един човешки живот и защото веществените доказателства са мълчаливите свидетели на престъплението и никога не лъжат. Стига да има кой да ги съхрани и да ги изследва добре.