Кои наркотици съществуват в естествен вид в природата
Повечето нелегални вещества претърпяват синтетична обработка, преди да станат на дрога
Опиумен мак (хероин, морфин, кодеин)
Морфинът е един от многото опиати, които се правят от опиумния мак. Макът се разрязва, докато е още пъпка, и млековидната течност по-късно се изсушава като от нея се прави суров опиум. Дългият процес на добавяне на опасни химикали, филтрирането и “сготвянето” води до създаването на дрога. Хероинът е много силна, бързо абсорбираща форма на морфина. Английският изследовател С.Р. Райт случайно го създава през 1874г. , докато е варил морфин и оцетен анхидрид на печката в къщи.
Синьо агаве (текила)
Алкохолът е уникален в света на наркотиците, защото се прави, чрез процес на ферментация. Ферментацията се получава, когато маята погълне захарите на плода, а вторичният продукт е етанол. В текилата захарта идва от красивото синьо агаве. Агавето дава захар, след като е изпечено и намачкано.
Листа от кока (кокаин)
Листата от кока, които растат в Южна Америка, трябва да минат няколко много грозни стъпки, преди да бъдат превърнати в кокаин. Самите листа са били използвани от местните индианци от векове като мек стимулант и лекарство.
Ефедра Синика (метаамфетамини)
Този малък храст, още наречен ма хуанг, е използван в китайската медицина от векове. От него се прави лекарството судафед с основна съставка ефедра. Продукти, които съдържат ефедрин, вече трудно се намират, защото в повечето държави то е контролирана субстанция. Алкалоидите в растението могат да бъдат преработени в метаамфетамини. В Щатите е легално да се отглежда растението ефедра синика, ако е регистрирано.
Псилоцибиновите гъби
Псилоцибинът е естествена съставка, която създава еуфория и психеделични трипове. Той може да бъде открит в 200 вида гъби, повечето от които растат в Мексико. Различните гъби имат различна концентрация на псилоцибин като има значение дори коя част на гъбата изядете. Проблемът е, че тези гъби понякога са неразличими от отровните гъби.
Върбова кора (аспирин)
Салициловата киселина от върбовата кора има целителни свойства срещу треска. Дори Хипократ, бащата на медицината, е препоръчвал да се дъвче кора от върба срещу треска и възпаления някъде около 300г. пр.н.е. От такава кора учените от германската компания Байер откриват аспирина през 1897г. Байер губят всичките си патенти и запазени марки след Първата световна война и патентът е присвоен от американска компания за лекарства.
Корен от лаврово дърво (екстази)
Сарсапарилата е съдържала такава съставка преди. Вече не, защото един от химикалите в нея, наречен сафрол, е ключова съставка в производството на екстази. Разбира се, след преработка с формалдехид, разредител за боя и препарат за отпушване на тръби.
Пеницилинов мухъл (пеницилин)
Пеницилинът е първото лекарство, което успешно се бори с бактериалните инфекции. Открит е случайно от Александър Флеминг през 1928г.,когато той е забравил за совето блюдо на Петри, пълно със бактерии стафилококи, които останали навън. Флеминг видял синьо-зеления мухъл, който се появил в последствие. Пеницилиновият мухъл е много разпространен и е в състояние на се появи на органична материя във влажни условия. Когато мухълът достигне бактерията, тя изчезва. Флеминг не считал, че мухълът може да проработи върху хора и никога не се опитал да направи лекарство от него. Години по-късно това правят австралийският носител на Нобелова награда Хауърд Уолтър Флори, германският Нобелов лауреат Ернт Чейн и английският биохимик Норман Хийтли.