Михаил Билалов: "Стани богат" е игра на личности и нерви

Кръстя се, че не съм ученик в момента и нямам физическо онлайн

Реклама

„Той е от онези талантливи актьори, които могат да изиграят всяка роля еднакво добре. От хладнокръвен убиец през любящ баща, който ще обърне света заради детето си, до рисков играч, който не се оглежда два пъти, преди да премине улицата - отдавна е доказал, че може да вдъхне живот и на най-сложния образ.

Сега Михаил Билалов се връща към роля, която няма нищо общо с театъра или киното, но е не по-малко интересна от всичко, което е правил досега. Той пак сяда на стола на богатството като водещ на "Стани богат", и то в 20-ия юбилеен сезон, откакто умната игра се излъчва у нас“, пише Цветелина Шенева от в-к „24 часа“ за интервюто си със водещият на „Стани богат“.

"Стани богат" тръгва с юбилейния си сезон в България, какво ще видят зрителите в него, г-н Билалов?

Извънземни със сигурност няма да видят. Но пък ще видят извънземни играчи в доста напрегнати ситуации. Неочакваните обрати, когато залозите се вдигат, държат интригата и в този сезон. Освен това шоуто раздава щедро пари, защото беше предизвикано да го направи от истински гросмайстори в знанията. Въпросите са интересни и са свързани с доста любопитни истории. Има и куриози, естествено. Все пак „Стани богат“ дава шанс на всеки, който попадне в играта. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше брилянтният екип, който да запали двигателя на шоуто след известно прекъсване, както и bTV, защото му даде трасе и го върна на зрителите.

Къде бяхте, когато предаването започна да се излъчва за първи път у нас?

В Париж. Тогава гледах френската версия. Тя се водеше от Жан-Пиер Фуко и тръгна там през 2000 година. По същото време Франция минаваше от франкове към евро. Сумите за въпросите се изписваха на екрана и в двете валути. Но същото беше и по рафтовете в магазините, и в ресторантските менюта и това си беше нормално.

Вие самият сте участвали в умната игра, но като жокер - обади се на приятел, докато сте живели във Франция. Кога беше това, на кого помагахте, какъв бе въпросът и успяхте ли да дадете верния отговор? Приятелят ви до коя стъпка стигна тогава в шоуто?

Тогава той ми звънна на девети въпрос за 24 хиляди евро. Въпросът звучеше долу-горе така: „Какъв е остатъкът след неутрализацията на сярна киселина: водород, сяра, вода и сол или фосфор?“. Много кофти въпрос, когато не си ходил на училище от двайсет години. Знаех отговора само защото по една велика случайност бях на поправителен по химия в осми клас. Това беше златният шанс на моя приятел. Заковах на „вода и сол“, но той се издъни на следващия въпрос. За мен остана утехата, че съм бил правилният жокер и добрата почерпка в един ресторант.

Една от причините да бъдете избран за водещ на „Стани богат“ бе, че сте от хората, които могат да отговорят поне на 30% от въпросите в играта. Кои са онези, които ви затрудняват?

Играта е такава, че понякога даже с грешна логика можеш да отговориш правилно. Затова не мога да дам конкретен пример. Но въпросите, за които наистина нямам отговор, са свързани с живота. Например как посредствени, алчни или крайно нереализирани профани успяват да се намърдат в сърцето на всяка власт? Аз нямам отговор. Явно, че голямата конкуренция, в която живеем, отключва масово синдрома на Прокруст – великана разбойник, който наказвал всички, които не приличат на него. И това го виждам на всякакви нива, защото е издигнато в култ. Култ, който помита икономиката, политиката и целия ни живот. Можещите са стъпкани от неможещите, защото те са масата. Хората, които надскачат масата, онези два процента, за които говори учителят Теодосий Теодосиев и които трябва да теглят тая нация напред и нагоре, потъват в мръсния канал или си хващат самолета за чужбина за сметка на некомпетентните и неграмотните. Това е мутация, която се разпространява много бързо, защото не среща никаква съпротива, и дано промяната, за която толкова мелим сега, да не е само на лозунги. Съжалявам, но пред знанието трябва да се стои мирно! В „Стани богат“ се борим със зъби и нокти за него. Глупостта, високомерието и наглостта нямат шанс.

Можете ли да кажете въпрос за 100 000 лева и какво е нужно на човек, за да стигне до него, а и да го спечели?

Трябва къртовски труд, много да си чел и да знаеш, макар че понякога супер начетени хора в определена област са крайно неадекватни, когато ги попиташ коя е Бьорк. Друг пример. Моя приятелка онзи ден ми звъня по телефона да ме пита как се делят дроби, защото беше забравила, а пишеше домашно със сина си. Ако на нея й се падне въпрос за сто хиляди лева, свързан с дробите, тя увисва. Обаче тя със сигурност няма да се чуди коя е Бьорк. Иска се много сериозна обща култура, за да вземеш сто хиляди.

Досега у нас това така и не се е случвало – защо е така според вас – липса на знания или на достатъчно късмет?

Мога да говоря само за времето, в което аз съм водещ на шоуто. Причините са комплексни. От една страна, „Стани богат“ е игра на личности и нерви. Парадоксално е, но предаването много често функционира заради незнанието. Ние обаче се борим с него и търсим светлите проблясъци на ума. Само че глупостта е майка на всички ни, както казва Еразъм, и най-глупавият е този, който се мисли за умен. Затова се помнят глупавите издънки и много рядко перфектните играчи. Хората обожават да се наслаждават на по-глупавите от тях. При перфектните играчи проблемът е друг. Там се намесва икономическият фактор. Наричам го „сянката на мизерията“. Ние лежим под нея от години. Не помня в „Стани богат“ да са идвали начетени ултра баровци, които да си паркират мерцедесите пред студиото и да ми откъртят зъбите с познанията си по квантова физика. Точно обратното е. Идват отлични играчи, но те най-често не разполагат с пари, а с банкови кредити, приятелски заеми, издържат децата си в университетите и т.н. И сега си представете как те зарязват спечелените двайсет хиляди, за да видят какво ще стане, ако стигнат до въпроса за сто хиляди. Т.е. изкушението да запазиш сигурната сума бие изкушението да продължиш. Много е трудно, защото страхът е основният съветник в такива моменти. Но аз съм оптимист. Нищо в природата не е постоянно. Все някой ще спечели.

В интервюто Михаил Билалов разказва, за най-вълнуващите моменти от последните му роли, за това как 14-годишен е дошъл в София и се е справил благодарение на грижите на бат му. Изкушавал ли се е от властта - вижте в целия материал за за „24 часа“.