.

Андре Токев – импресионистът в кухнята

В ресторантите си съм диктатор, а в свободното си време – анархист, споделя шеф-готвачът в интервю пред Вида Пиронкова от сп. DIVA!

Малко преди срещата ни в ресторанта му на улица „Хан Крум“ шеф Андре Токев ми се обажда с извинение. Трафикът го забавил и още пътува от студиото на bTV, където се снима MasterChef. Закъснението му от 5 минути ми позволява да се настаня удобно в едно закътано ъгълче на неговата „светая светих“ и да разгледам с внимание интериора. Усеща се уют, нетипичен за заведение, а за фон звучи лек джаз. Докато се потапям в мекото кресло, Андре идва и сяда до мен.  Стиска готварската си шапка в ръце, усмихва се и разговорът ни потича от само себе си в посоката, в която ни води животът, а не случайността.

Повод за нашата среща е, разбира се, новият сезон на MasterChef - предаването, в което вече няколко сезона Токев е съдия. И макар телевизията да е тази, която му донася слава, Андре отдавна е признат сред колегите си като професионалист. Основател е на Българската асоциация на професионалните готвачи, официално жури на най-престижния конкурс за професионални готвачи в Европа Bocuse d’Or и носител на единствената за Източна Европа диплома Global Masterchef Degree.

Андре е на 50 години, роден е в Лайпциг в семейство на българин и германка. Кариерата му минава през големи хотелски вериги в целия свят, две от които са носители на звезди „Мишлен”.  Готвил е за известни личности като Бил Клинтън, Ангела Меркел, Вал Килмър, Джон Кери, Faithless, Дъстин Хофман, Шарън Стоун, Жан-Клод ван Дам и мн.др., както и за големи ресторантьорски вериги като „Хилтън” и др.

Известен е в гилдията с енциклопедичните си знания за всичко в кухнята и като откривател на ресторанти и нови концепции. Готвенето за него е удоволствие, постигнато чрез перфекционизъм и здрава дисциплина. Има два собствени ресторанта – в София и до морския бряг в комплекс „Свети Константин и Елена”. Между всичко това снима вече пети сезон в MasterChef.

Къде прекарахте детството си?

Между България и Германия, където съм роден. Сестра ми пък е родена в София. Така се случи и с моите дъщери – едната е родена тук, другата в Германия. Сега пък аз живея в България, а сестра ми е в Берлин. Същото се случи и на децата ми – тази, която е родена в България – живее в Германия, а другата – родена в Германия, живее в България.

Дъщеря ви, която ви помага в ресторантите, тя ли е в България?

Тя е актриса. Пробва различни проекти. Трупа опит в кино, театър, режисура, актьорско майсторство. Беше играла в „Пътят към Коста дел Марес“ на Иван Ничев. Сега е на 24 години.

Вие на 24 години какво правехте?

Работех много усърдно в Германия и вече имах дъщеря на 4 години. Млад татко. Ожених се на 20 години.

По наследство ли е страстта към готварството?

Майка ми Ренате беше икономист. На нея кръстих малката ми дъщеря. Баща ми се занимаваше с ресторантьорство. Дълги години беше от другата страна, в сервиза – работеше като сервитьор, управител в различни ресторанти, но когато отворихме ресторанта в Германия, влезе в кухнята и работехме заедно. Всички в семейството ни обичаме да готвим и да похапваме.

В кой момент се появи тази обсесия към кулинарията?

От малък обичам да похапвам вкусно и да се храня разнообразно. Може би благодарение и на това, че съм израснал в двете държави. Едната баба имаше една кухня, другата баба -  друга, а аз бях много любопитен какво се случва в тиганите им. Впечатляваше ме и исках да знам какво има в тях, но понеже не можех да достигна, за да видя, отгатвах по ароматите. Може би тази закачка, тази игра ме подтикна после да започна да си готвя сам. На сестра ми готвех също. Нормални малки неща. И когато дойде време да си избера професия, избрах готварството. Бях учил 4 години в Алжир, във френски лицей, и реших това, което ми е най-лесно и ми е хоби, да го превърна в професия. Записах да уча в Техникум по обществено хранене в Банкя, тук в България. Просто исках да стана готвач. Предлагаха ми и друго, защото знаех пет езика: немски, френски, английски, български и руски, и ми казаха, че съм идеален за сервитьор, но аз исках да съм готвач. Това обичам и ми е интересно. От френското училище се бях запознал с френската кухня и с традициите в готвенето във Франция, които са положени на пиедестал. Бегло научавах от моите съученици какво означава да си готвач във Франция.

Когато бях в Алжир, вкъщи се готвеше българо-немска кухня. Но се докосвах до френската и арабската кухня, която също е повлияна от френската. Тогава не отдавах такова голямо значение на детайлите. Беше ми просто интересно да знам какво е готвач - особено като разбрах, че коренът на фамилията ми „ток“ (La toque du chef) означава голямата готварска шапка. Съучениците ми викаха Ток понякога на майтап. Но в тийнейджърските години  човек се интересува и се вълнува и от други неща, и след като пристигнахме в България през 1983-1984, трябваше да си избера професия - избрах готвач.

Кой надделява у вас – българинът или германецът?

На този въпрос ще отговоря по следния начин. Когато беше малка по-голямата ми дъщеря,  редовно я питаха: „Ти германче ли си, или си българче“? Тя даваше най-гениалния отговор: „Не, аз съм дете!“

Много е трудно да разделяш едната си същност от другата. Когато си в България, се чувстваш българин, когато си в Германия, се чувстваш немец. Не можеш да разделиш и да кажеш - да, аз съм само това. И когато се върнах преди години с идеята да дам на България това, което имам като ноу-хау в готвенето, мисля, че се получи. Направих много неща за българските готвачи и се чувствам българин. Искам да помогна на България.

Трудно е да се определя. Може да се каже, че съм европеец и човек, който харесва интересния живот.

Цялото интервю четете в априлския брой на сп. DIVA!