.

Мария Ванкова: Журналистиката не е "работа по поръчка"

„В среда на полуистини и фалшиви новини, мисията на журналистите е да сме застъпници на истината“, казва още репортерът на bTV в интервю

Мария Ванкова става част от редакцията на bTV през 2008 г. Отразява основно теми от сферата на здравеопазването и социалната политика за зрителите на bTV Новините. За своята работа по различни теми и проблеми Мария получава редица признания. Носител е на наградата на Българска стопанска камара за активно отразяване на социално-икономическата проблематика през 2011г., два пъти е получавала годишната награда на Българския фармацевтичен съюз (2012г. и 2013г.), а през 2015 г. е носител на наградата на КНСБ за активен социален репортер. Тази година стана носител и на още две награди – „Скритото добро“ и „Спасител на детството“ за приноса си като журналист към отразяване на социални теми.

Мария е родом от гр. Любимец. Вижте какво казва тя в интервю за местния в. „Старият мост“:

2111534352.jpg



Мария, ти си един от най-силните репортери в bTV. Как стигна до там?

- bTV e най-доброто място в България за телевизионна журналистика, на което един млад човек може да попадне и да се развива. bTV Новините са емблема за професионализъм и доверие. Подхождам с изключителна отговорност към всяка история, която разказвам. Първите си стъпки в телевизията направих в „Евроком“, където бях репортер. Там научих много и съм благодарна на колегите за уроците. Няма да забравя лятото на 2008 г. През август се прибрах в родния ми град Любимец. Баща ми успя да ме убеди да запиша шофьорски курс. Бях много притеснена, но се справих и взех книжка. Междувременно, двамата с майка ми ме убедиха и да подам документи за стажантската програма на bTV.  Родителите ми винаги са вярвали в мен, подкрепяли са ме и са ме насърчавали.  Винаги са били моята опора, за което съм им благодарна. Дават ми точните съвети в точното време. Така беше и със стажантската програма на bTV – подадох документи, явих се на интервю, харесаха ме и започнах. А след като стажът приключи ме поканиха да остана и да продължа да работя в новините. Оттогава минаха 9 години. Абсолютно неусетно. Време, в което успях да се срещна с много хора, да разкажа много истории, да намеря приятели сред колегите.

Как протича денят ти в нюзрума?

Работният ми ден е дълъг. Всъщност, той няма начало и край. И съвсем не протича само в нюзрума. Даже напротив. Историите застигат репортерите по всяко време на всяко място. А хората, които ни се доверяват и ни разказват за проблемите си, имат нужда от помощта ни тук и сега. Сферите, които отразявам - здравеопазване и социална политика - са тежки, специфични и изискват добра подготовка. Често прекарвам вечерите си в подготовка за следващия ден. Не приемам това като тежест, а като мой дълг. Нюзрумът е просто мястото, в което обсъждаме темите, в което „сглобяваме“ труда си, за да го представим на аудиторията – пишем, монтираме, презентираме в студиото на новините. Нюзрумът за мен е и мястото, на което намерих приятели. Репортерът Мария Савкова е един от тях. Тя е сред най-близките ми хора не само в телевизията, а и извън нея.

Репортерът на bTV Боби Лазаров: Доверявайте се на медиите, които са спечелили доверието виГордея се, че отразявам теми като култура, изкуство, наука и технологии

Ти си носител на множество награди за журналистика, благодарение на своята работа. Коя от тях ти е най-ценна?

Приемам всяка награда с благодарност. И с признателност за високата оценка. В нашата работа най-важното е да представяме темите обективно, да задаваме точните въпроси на точните хора и институции. Всеки ден трябва да работим така, че да оправдаем доверието на хората. Наградите са признание, че сме свършили добре работата си.

Малцина са тези, които се занимават с истинска разследваща журналистика. Повече удовлетворение или проблеми ти създава това?

Ако журналистът си е свършил добре работата, разследването носи и удовлетворение и проблеми. В хода на работата ни по разплитането на различни казуси винаги има и недоволни, стига се дори до съдебни битки. Аз съм била свидетел по дела, които са се водили заради мои разследвания. Това е част от работата ни. Важното е да стигнем до сърцевината на проблема, да я разкажем на хората, да провокираме обществен дебат и промяна към по-добро.

Кой от случаите, разказани в репортажите ти, те разтресе най-много?

Всяка история, която съм разказала ме е развълнувала. И всяка е важна. Но може би най-дълго ме държат емоциите от срещите ми с хора с увреждания. Често разказвам за проблемите им.  Те са много, а усилията на държавата да ги реши – малко.

Определяш репортажите си като кауза. Каква е за теб мисията на журналиста в днешно време?

Все повече се убеждавам, че мисията на журналиста е да помогне на хората да стигнат до истината – хубава, лоша – такава, каквато е. В среда на полуистини и фалшиви новини, където всеки може да каже каквото му хрумне от трибуната на социалните мрежи и да заблуди милиони хора, задачата не е никак лесна. Вече не е достатъчно просто да свършим добре своята работа. Нужно е да се превърнем в застъпници на истината - да съхраним авторитета си, да се грижим за „чистотата“ в комуникацията и да се борим да осветляваме порочните практики, за да бъдат хората добре информирани и чувствителни към истината.

Коледа от детството на Антон ХекимянВодещият на „Тази сутрин“ почита българските традиции за празника

Защо, според теб, България слиза в класациите за свободата на словото?

Медийният пазар в България е малък. И се свива все повече за сметка на зависимостите, които се разширяват. Медиите имат власт – нашата работа има огромно влияние върху общественото мнение и много хора си дават сметка за това. Когато контролираш медиите, контролираш какво хората знаят и какво остава скрито. Аз имам комфорта да работя в bTV, където мога да разказвам истории без да бъда цензурирана – единствените ми ограничения са истината и журналистическата етика. Но си мисля, че не трябва да бягаме от дебата за свободата на словото, а да го инициираме. Обществото трябва да участва активно. Всички ние трябва да проявяваме нетърпимост към лошите практики.

Какво би казала за поръчковата журналистика, която придобива все по-големи размери?

Журналистиката не е „работа по поръчка“. Не е фабрика, на която да поръчаш да ти изработи конкретно изделие срещу конкретна сума. Като журналисти получаваме различни сигнали от различни хора по различни теми. Наш дълг е да ги проверим и да не се поддаваме на манипулации. Хората, които изпълняват поръчки, не бива да се наричат журналисти.

Предлагали ли са ти да направиш поръчков репортаж и би ли се съгласила?

Не са ми предлагали. За мен „поръчка“ и „репортаж“ са несъвместими неща. Проверявам сигналите, които стигат до мен. И превръщам в репортаж тези, в които по безспорен и категоричен начин съм доказала наличие на несправедливост.

2111534351.jpg

Автор на интервюто е Диляна Цветкова. Публикувано е със съкращения.