САФАРИ: Цвети [Милано]

Рубриката ни САФАРИ с бясна сила продължава да представя наши хора из цялата планета. Днес слушаме историята на Цветомира Борисова за италианския град Милано. Целите сме в слух!

Живея от две години в Милано и причината да съм там е образованието – през юли завърших втората си година от програмата по продуктов дизайн в Istituto Europeo di Design. Това, което харесвам в града, е, че е едно голямо сборище на креативни личности от много висок ранг. Милано може и да не е най-интересният град за живеене, но ако се интересуваш от дизайн, архитектура и мода, е град, в който трябва да се връщаш всяка година.

Милано се смята за мост между Италия и останалия свят – именно затова там ще се проведе нещо, което целият свят очаква да види с нетърпение – това е Експото през 2015 г.  Градът гъмжи от реклами, строят се небостъргачи от големите архитекти на нашето време – Арата Изодзаки, Даниел Либескинд и Заха Хадид, а това дали всичко ще бъде завършено на време – никой не знае.

Наемите на квартири са високи – обикновено, ако искаш да живееш сам, ще ти бъдат нужни около 800 евро, а ако делиш наем в апартамент с няколко човека, би могъл да намериш стая за 400 евро – в добрия случай.  Всичко е въпрос на търсене и голям късмет. Смятам, че един студент би могъл да се оправя с 900 евро месечно, но разбира се зависи от нуждите му. Нещо типично за града е аперитивото, което се приема за студентската вечеря, започва от 18 часа в почти всеки бар – взимаш си коктейл и ти се предлага храна в изобилие. Моето любимо аперитиво се намира в заведение на Порта Романа, което съвсем наскоро отвори.

Хората в Милано са в двете крайности – има от онези софистицирани личности, до които е по-трудно да се докоснеш, но има и от хората, с които веднага можеш да завържеш интересен разговор – там се намира перфектният баланс между топло и студено. Да си българин в Милано, поне за мен, е чудесно – смятам, че италианците ни приемат добре, не мисля че ни гледат с лошо око, даже напротив – за себе си поне смея да кажа, че съм била много добре посрещана като българка. Пример за това е любимото ми копирно студио до университета, което е обсипано с малки български сувенири и когато попитах как са попаднали те там, получих отговор, че българите са добри студенти и много от тях са им приятели, затова и често получавам помощ и отстъпки. Фабио пък – барманът срещу университета – винаги ме посреща със “Здрасти, Цвета, как си?”. А в разговор с колеги, веднъж някой спомена, че “всеки е влюбен в поне една българка”. Смятам че добре сме се справили, в това да представим България навън.

На хората, който не са посещавали града, все още препоръчвам разходка по виа Моцарт – не защото има нещо специално – просто е красиво, там е и вила Моцарт, която е покрита цялата в бръшлян – красота! Триенале е дизайн музеят, който трябва да се посети, ако не си там по време на Салоне дел Мобиле – тогава просто е излишно. Огромните книжарници като Mondadori и Hoepli са интересни, разбира се не са за изпускане и именитата катедрала Дуомо, галерия Виторио Емануале, витрините на Версаче, Прада и Ив Сен Лорен… Мушваш се в тънката пряка зад Ла Скала и си в приказния квартал Брера, където можеш да пиеш коктейл, да се разходиш по тесни улички, а може би и да се срещнеш с ясновидците. През цялото това време ще имаш възможността да се оглеждаш в прекрасни витрини на магазини и галерии, ще минеш и покрай академията за изкуства Брера. Из града има прекрасни ресторанти – китайски, тайландски, бургери, сицилиански, такива от Наполи, любимо място за италиански панини е Панини Джусто – верига, която можеш да срещнеш на няколко места из града. Най-хубавият им ресторант е на Порта Тичинезе, където са и Колоните – място, на което се събират младежите за по бира. Разбира се, трябва да се разходиш и по каналите на Навили, където събота и неделя сутрин ще намериш битака, а всяка последна неделя от месеца има античен битак с доста красиви и стойностни неща.  А пък ако се застоиш повечко в града, наблизо е езерото Комо за лятно време, а за зимно – Алпите!

Ъндърграундът в Милано е на приливи и отливи – няма нищо специфично и определящо, но в определени сезони или периоди, когато просто целият свят минава през града – тогава става лудо и си заслужава. Успях да се запозная с интересни хора, които правят музика, организират събития и привличат хора към себе си. Може би, ако имах повече свободно време, щях да съм по-запозната с клубната култура, но съм сигурна, че ако потърсиш ще намериш идеални места за забавление, най-малкото в Милано идват големи имена за концерти.

Музеи и галерии от класическите има много, разбира се – Палацо Реале, храма Santa Maria delle Grazie, където можеш да видиш „Тайната вечеря” на Да Винчи, но за мен по-интересно предложение би било разходка из Порта Нуова, Москова и Гарибалди, сградата на Уникредит и оглед на дизайн кътчетата там. Из града минават няколко малки трамваи от Втората световна война, за които си заслужава да се облечеш специално, за да се качиш на тях. Това беше превозът ми до университета всеки ден преди да си взема колело.  Срещу куверт от 80 евро можеш да вечеряш в такъв трамвай.  По пътищата определено трябва да внимаваш от летящи веспи и некоординирани шофьори. Ако си с кола в града, ще оглеждаш доста дълго време за паркинг – намериш ли място, може да завариш колата си заклещена между минита и с няколко ожулвания тук-там.  Има интересни предложения за наем на кола,  за която ще ти е нужна регистрация с кредитна карта, плащаш 29 цента на минута и има 400 такива из града, като можеш да проследиш къде е най-близката с апликация за смартфон.

Животът в Милано ми харесва, срещнах се с хора от различни култури, научих много от тях, най-много ми харесва това, да взимаш и даваш и по този начин да създаваш – да си добър с хората и тогава нещата се случват по красив начин. В България винаги ще се връщам, а когато успея да натрупам достатъчно опит и знание, ще искам и да създавам на местна почва, защото една държава без промишленост, е просто държава на банки, бургери и туристически екскурзии.