САФАРИ: Славка [Барселона]

Новата ни рубрика САФАРИ с бясна сила продължава да представя наши хора из цялата планета. Днес слушаме историята на Славка за испанския град Барселона. Целите сме в слух!

Барселона лесно се обикаля с колело и още по-лесно с Vespa, не само защото е много по-малка от Париж, Мадрид и Лондон, a и защото времето там е значително по-приятно: мека зима и целогодишно щедро слънце. Барселона и по-лесно се обиква – тайните ѝ са по-достъпни, хората – по-безгрижни и правилaта – по-незадължителни.

Университетски кампус и после офисът на световна рекламна агенция бяха рамката на престоя ми в Барселона, която попълних с интересни запознанства, два нови езика и бликащото изобилие на местния културен живот. Подобно на Париж, Мадрид и Лондон, да се живее в Барселона е като да се живее в музей – на път за работа човек минава поне покрай три от архитектурните шедьоври на Гауди, а петъчните вечери се незавършени без обичайното лутане из средновековните улички на кварталите Ел Борн, Равал и Готико.

Музеите са приказни и някак китни, подредени с безкрайна гордост и трогателна усърдност. Модерното изкуство ми е слабост, но дори и да не беше, Музеят на Хуан Миро пак щеше да е едно от любимите ми местенца в Барселона. Салвадор Дали и Пикасо също красят града (и региона) с впечатляващото си творчество. Архитектурните шедьоври на Калатрава (Олимпийската кула), Мис ван дер Рое (Барселона Павилион), Норман Фостър (Торе де Койсерола) и разбира се - Гауди (Саграда Фамилия, Пасейж де Грасия и Парк Гюел) грациозно очертават силуета на Барселона и спират дъха с неописуема лекота.

Градът се разстила и подвизава на запад до морското пристанище, на север от красивия хълм и двореца Монджуик и на югоизток от увеселителния парк Тибидабо. Ако шумът на Vespa скутерите или на денонощнaтa фиестa ви дойдe прекалено, плажовете и планинските пътеки са само на половин час път от града. Това са полу-скришните любими места на скални катерачи, планински колоездачи, няколко вида сърфисти и други активни натури от цял свят. Аз обаче не се уморявам лесно от градски пейзажи и винаги намирам нови места, да фотографирам, галерии да разузнавам, или нови магазинчета, в които да се ровичкам до забрава; като една от дизайн столиците на Европа, Барселона предлага по много от всичко споменато по-горе.

Кварталите на града грубо се делят на две: “лъскави” (на север от булевард Диагонал) и “народни” (на юг от булевард Диагонал). Квартал Грасия е много важно изключение. Въпреки, че попада в “лъскавата” зона, той таи едни от най-великолепните малки ресторанти на не-туристически цени, барове, пълни с приятелски настроени клиенти и площади, които са си баш седянки. През лятото, жителите на Барселона се спасяват от тълпите туристи именно в Грасия, където всеки може да намери точно това, което търси. Предлагането е богато: улици, които вечер се превръщат в антикварни книжарници; ъндърграунд дискотеки; денонощни мексикански пекарни; барове за фламенко; кубински певици от епохата на Buena Vista Social Club и независими art house киносалони.

“Лъскавите” квартали (Sant Gervasi, Sarria, Pedralbes) са интересни и красиви, но “народните” (Gracia, Gotico, Born, Eixample, Poble-Sec, Raval, Barceloneta) са вълнуващи и много по-запомнящи се. Заведенията също се делят по подобен начин: тези, които се посещават предимно от туристи и тези, които привличат по-разнородни групи. Дискотеките по плажната ивица като CDLC, Mondo, Shoko и Opium Mar са големи, украсени са с огледала и кристални полюлеи, и опашките пред тях понякога се вият през няколко преки. Колкото и да обичам да танцувам, не си падам по тези заведения. Далеч по-забавни са по-малките клубове, където диджеите създават специална атмосфера с максимално добре подбрана музика. Такива клубове са Marula, Moog, Magic, Sidecar, Sala BeCool. По време на студентските ми години, Sala Apolo и Razzmatazz бяха едни от най-предпочитаните места за групови посещения: музиката никога не разочарова, бирата е евтина и опашки за влизане няма.

Няма нито един разказ за Барселона който да не споменава Каталанската кухня, или по-скоро Испанската (т.нар. Кастилска). Тук е времето да се отбележи, че Каталунската столица Барселона не е точно Испания. Достатъчно е да станеш свидетел на атмосферата в града по време на някой от мачовете – така наречените El Clasico – между футболните отбори на Реал Мадрид и Барселона, за да усетиш очевидната неприязън между конкурентите породена от някогашни политически събития и режими. Културните различия се проявяват във всичко от езикът и икономическото развитие на района до десертите и горещия шоколад; в Барселона се говори главно на Каталунски, развява се Каталунското знаме, а бикоборството е отменено със закон. Има безкрайно впечатляващи музеи на красиви места из града, посветени изцяло на Каталунската история, музика и художествено изкуство и определено не са за изпускане.

Връщам се на барселонската кухня, обаче. Обедите и вечерите са сериозни социални ритуали, където хората често се хранят в големи, шумни, весели компании. Така наречените “тапас” – малки порции – са великолепен начин да се насладиш на разнообразието от вкусове и подправки от цяла Испания. Тортия, паеля, картофи “бравас”, морски дарове и сурова шунка (jamon Iberico) са строго задължителни и много разпространени както сред туристите, така и сред каталунците. Мезетата в Барселона са главно бадеми, миниатюрни корнишончета, маслини и крокети, а хората ги комбинират с местна бира и вино. Напоследък коктейлите джин-тоник придобиват набъбваща популярност и десетки хип барове се специализират в приготвянето им. За десерт туристите харесват традиционния “крема каталана” (много подобен на крем карамел), а местните завършват най-вече с дижестиви (“чупитос”) или еспресо с алкохол (“карахийос”).

Атмосферата на града се утроява през лятото. Улични музиканти, певци и артисти вливат топло настроение в тълпите от пешеходци по плажната ивица, Ла Рамбла, Готико, Ел Борн и Грасия. Кварталите се редуват да организират улични фиести и карнавали с грейнали украси, музика на живо и представления, подобни на тези в Бразилия. Всеки е добре дошъл и колкото повече танци и песни, толкова по-добре.

Барселона е пристанищен град и носи в себе си културата и духа на приключения, както и любопитството за нови истории. Хората там като цяло се радват на различията помежду си. Независимо откъде си и какви са нравите и предпочитанията ти, все ще има къде да отидеш и да те посрещнат като свой. Нашата българска баница например се продава в собствена пекарна “Bànitsa”, радва се на лоялна квартална клиентела и има четири и половина звезди (от пет) в Trip Advisor, Испания.