САФАРИ: Яна [Брюксел]
Ще намериш наши хора в интересни точки от цял свят
13 Май 2014
Реклама
Рубриката ни САФАРИ с бясна сила продължава да представя наши хора из цялата планета. Днес слушаме историята на Яна за белгийската столица Брюксел. Целите сме в слух!
Брюксел е град със заплетена индивидуалност, която миксира френско и фламандско, класическо и хипстърско, лежерно и хипер интензивно. Далеч от типичния туристически образ, градът е контрастен и неочакван. Това, че е един от дипломатическите центрове на света, е само една нотка от целия му характер, която обаче отеква най-силно извън Белгия и създава едно напълно погрешно разбиране. Да, всяка сутрин виждам на път за работа хора, които се снимат пред Европейския парламент – офисна сграда, която нито впечатлява с размери, нито пък с дизайн. #Криворазбранатацивилизация.
Чаровното е, че Брюксел дори не прави опит да се превърне в малкия Париж или Берлин. Не полага усилия да се хареса, а просто е. Естествен и неподправен, без претенции и превземки, без показ. Ако искаш да усетиш града, ти трябва да положиш усилие, да излезеш извън туристическия гайд и да се разходиш из улиците.
Моята история с Брюксел е съвсем нова – започна преди два-три месеца, когато пристигнах тук като стажант в Европейската комисия. Обичам да пътувам, но седмица тук и там никога не са ми били достатъчни, по-скоро – не обичам да посещавам, обичам да живея на различни места. Брюксел е град, в който трябва да се живее – много вероятно е да не се хареса на туристите, които са тук за кратко, защото чарът му се проявява след седмица-две. Но щом се появи, няма как да не се влюбиш поне малко.
Като чужденец, който не знае френски, имах немалко и продължавам да имам комични ситуации, подсилени от факта, че тук нещата просто се случват с друг ритъм и друга логика. Магазините за дрехи и услуги затварят в 18-19 ч., хранителните магазини – в 19-20 часа, но пък винаги има някой арабски магазин, който няма да те остави гладен. Банкоматите също са странни същества, които са рядкост, и не всеки банкомат, който изглежда като банкомат и се държи като банкомат, е банкомат. Но пък вече почти знам кога и как да изхвърлям боклука. В първия момент се ядосваш, после бързо го приемаш и се усмихваш на себе си или на Брюксел.
Логиката всъщност все още ми убягва, просто спрях да я търся. Очакваната организираност на града, център на Европа, не съществува, дори в някои аспекти България изглежда доста по-подредена и разбираема държава. Но след изначалния шок на разминатите очаквания, започваш да дишаш в ритъма на града и въздухът става някак си по-лек.
Туристическа разходка
Все още не съм обиколила всички места, посочени като задължителни в гайдовете, но без много усилия и планиране ето няколко класически дестинации, без които не може. Обиколката може да започне от кралския дворец, който за съжаление не е отворен за посетители, да премине покрай църквата Saint Jacques-sur-Coudenberg, да се отбие в някои от музеите наоколо – като Musee Magritte и Musee des Instruments de Musique, да отпочине с кафе на покрива и да се наслади на панорамата отвисоко. Оттам, непременно трябва да спре за най-красивата гледка към Брюксел по всяко време на деня и след това да се спусне по откритите стълби на Monts des Arts. Нощното спускане почти гарантирано обещава среща с най-романтичния саксофонист.
Следващата спирка от разходката е невероятният Grand Place, който наистина спира дъха със своята готическа архитектура. Изпълнените с кафенета и туристи малки централни улички те отвеждат до световно известната статуя на пикаещото момченце Manekken Pis, която разочарова с размерите си, но пък е забавен момент от преживяването. Малко хора знаят, че всъщност из Брюксел са разпръснати още пикаещо момиченце и пикаещо куче, и какви ли още не странни статуи, които изникват неочаквано.
Какво още? St. Michael's Cathedral, хълмът Sablonс неговите антикварни магазинчета и пазар на антики през уикенда, паркът Cinquantenaire с Триумфалната арка.
А най-прекрасното е, че оттам винаги можеш да се отправиш към най-близката гара и да отскочиш просто така, спонтанно, до Париж, Амстердам, Лондон, Кьолн или пък някои от по-малките красиви градчета на Белгия като Гент, Брюж, Антверпен. Всичко е на пренебрежимо времево разстояние от Брюксел.
Улиците, кварталите, площадите
Малките криволичещи улички в арт нуво стил са истинско удоволствие с безбройните магазинчета за какво ли не, гофретаджийници, магазини за разтапящ белгийски шоколад, където можеш просто да влезеш и да опиташ. Стрийт арт културата, без да се натрапва, е навсякъде – когато магазините затворят и спуснат щорите си, от тях се усмихват многоцветни картини, фасада на сграда изведнъж прелива в цветове и от нея изскачат герои от комикси, голяма част от които са родени именно в Белгия. Тук ъндърграундът е оувърграунд.
Брюксел не е типичен град, в който всичко се върти около центъра. Всъщност, в момента, в който стъпиш няколко крачки по-встрани, става интересно. Всяка комуна или квартал си има площад и както в Древна Гърция, това е мястото на случването. И всеки от тях носи различен вайб. Той се разкрива най-пълно по време на седмичния пазар, като всеки ден от седмицата е на различно място и предлага всичко от плодове и зеленчуци, сирена, риба, месо до дрехи, цветя, джунджурии и всевъзможни food stands. През уикенда обикновено някъде из града има и flea market. След обиколка на пазара и хапване на крак, всички се отправят за по бира в баровете наоколо.
Една от най-големите приятности на Брюксел е именно неизброимото количество от различни марки бира, а за да опиташ всички сигурно ще са необходими две години, в които всеки един опитваш поне една. Моите персонални любимци са Karmeliet, Kwak и Duvel, но дори не претендирам за изчерпателност. Каквото и да поръчаш, няма как да сбъркаш, но обърни внимание на градусите – повечето са с между 8 и 10 % алкохол. Също така, интересното е, че никой не пие бира директно от бутилката, защото се смята, че по този начин тя губи част от вкусовите си качества. Всяка марка има собствен дизайн на чаша, проектиран така, че да подсили онзи елемент от вкуса на бирата, който я прави уникална. Къде да се отдадеш на традиционната белгийски бира:
Place Saint-Gery е един от най-оживените площади, който се намира на крачки от центъра. Там те очакват Zebra, което ще познаеш по цветните столчета отвън, уютното Café Bizon и Halles Saint-Gery - стар закрит пазар, превърнат в място за изкуство и бар. Докато пиеш бира, можеш да разгледаш изложбата в момента и да послушаш музика от различни диджеи, които неизменно пускат там всеки уикенд.
Съвсем наблизо е Place Sainte-Catherine със задължителния фламандски бар Monk и другото любимо място Bar des Amis. За predrinksможеш да се отбиеш за коктейли пред църквата, където симпатично фургонче паркира, за да се превърне в бар, или пък да си купиш бира от арабския магазин на ъгъла и да се разходиш по канала, който е на няколко крачки разстояние.
В бохемския квартал Ixelles задължително място е Place Flagey, където се събират невероятно многообразие от хора и стилове. Легендарното Café Belga ще познаеш по стотиците хора отвън.
Именно там през 2008 г. Moby прави изненадващ концерт с акустична китара в ръце, за да представи новия си албум. Участието не е обявено предварително, нито има вход, просто тръгва като слух, който се оказва една от най-специалните вечери за всички присъстващи. За по-интимни настроения, изборът на барове наоколо е безкраен, но заради огромния набор от бири и непринудена атмосфера фаворит е L'Amère à Boire. Друго бижу е Le Pantin, където небрежно хора играят шах, табла и всякакви други борд игри. В гайда за Flagey, барът е определен и като едно от местата, където има най-голям шанс да се запознаеш с непознати, което го прави още по-симпатичен.
Мястото за традиционни белгийски пържени картофки е Place Jourdan. Винаги има огромна опашка и докато чакаш, избери един от десетките сосове, които се предлагат към порцията. Готиното е, че можеш да седнеш в някое от кафенетата наоколо, просто се оглеждай за знака „картофките позволени“.
Най-хипстърският квартал на Брюксел определено е Saint-Gilles. На Parvis de Saint-Gilles хората се местят със слънцето – сутрин са от едната страна на площада, докато столовете от другата страна са събрани и почиват. Идва следобедът и нещата се обръщат.
Истинско предизвикателство е сблъсъкът с Place Luxembourg в четвъртък. Разположен в центъра на европейския квартал, площадът губи местните, но пък е любимо място на всички еврократи. След 18:00 ч. в четвъртък тълпи от хора изпълват цялото пространство, а полицаите затварят улиците за коли, за да могат хората да си пият спокойно. Белгийска идилия.
Други скрити бижута са Place Londres, Place Saint-Boniface и Place Fernand Cocq.
На ти с местните
Белгия е държава с два официални езика, но френскоговорящи и фламандци живеят в пълна симбиоза. Отгоре на всичко Брюксел е най-мултинационалният град, в който можеш да чуеш 5 езика около себе си, само докато пиеш следобедно кафе, а и е съвсем естествено езикът в рамките на един разговор да се смени няколко пъти. Брюксел е и градът, в който чуваш българска реч поне веднъж дневно. И ако все пак българското ти липсва, можеш да се отбиеш в някой от петте български магазина, разпръснати наоколо. И да се заредиш с кисело мляко.
Тук няма предубеденост към никоя нация, което се дължи на европейските институции и факта, че там работят хора от 28 държави. Същите тези хора се впускат в града след работа и се превръщат в естествения макиаж на Брюксел. Да работиш в институциите, обаче, малко те отдалечава от контактите с местни, особено ако посещаваш само утвърдените еврократски заведения.
Малкото белгийци, които познавам, са хазяйката ми, учителката ми по френски и два колоритни персонажа – един фламандец и един френскоговорящ белгиец. Колкото са различни, толкова си и приличат в една лекота и една лека лудост, която е освежаваща. Да излезеш за следобедна бира с тях и да се прибереш на другата сутрин е обичайна практика. По-трудно е да стигнеш до заветното излизане, защото те винаги имат някакви планове и в същото време успяват да вмъкнат и спонтанност в живота си, което само по себе си си противоречи, но така стоят нещата. Необяснимо е. В един момент си даваш сметка, че не е лично, а че просто живеят по различен начин и трябва да си малко по-упорит, за да намериш място в техните планове. Всичко се случво леко по-лежерно, с по-бавна скорост, но когато се случи интензитетът се помни дълго.
Културно
В Брюксел непрекъснато нещо се случва и шансът да пропуснеш нещо хипер интересно, само защото си решил този уикенд да не провериш какво препоръчва Agendа (програма с най-интересните културни събития за седмицата на френски, фламандски и английски) е много голям.
Музикалната сцена е впечатляваща и за разлика от България, тук е раят за новите банди и малките концерти. Местата за това са Ancienne Belgique и Botanique. Ако искаш да чуеш някоя група, бързай да си купиш билет, защото често се изкупуват за два часа или максимум седмица, след като са пуснати в продажба. И ако все пак не успееш, не всичко е загубено. На входа на залата преди концерта се навъртат леко съмнителни лица, които не би определил като стандартните concert-goers – това са твоите хора. Обикновено до 5 евро отгоре на стандартната цена и можеш да се сдобиеш с изстрадания билет. Освен това, всяка вечер някъде, в някой бар има гиг на живо, само трябва да знаеш къде и кога – оглеждай се за черната дъска в кафетата, питай и с времето ще ги запомниш. Няколко фестивала в самия град, които няма как да се пропуснат, са Brussels Jazz Marathon, който на 23, 24 и 25 май залива целия град с три дни нон-стоп джаз безплатно; през юни е Couleur Café, където музика и визуално изкуство се смесват за оптимално арт изживяване; a Brussels Summer Festival е 10-дневно музикално събитие в центъра на Брюксел, което се случва през август. Като говорим за музикални фестивали, само на час-два разстояние с влак и стигаш до Cactus Festival (Брюж, Белгия), Rock Werchter (Верхтер, Белгия), Pinkpop Festival (Холандия), Best Kept Secret Festival (Холандия).
Същото важи и за изкуството – съвременното изкуство е вечно случващо се в някоя от десетките галерии, фестивалите, които се редят един след друг, хепънинги по улиците, но ако трябва да се спомене едно място, това е BOZAR. Центърът за изкуство не се ограничава нито в периоди, нито в стилове, а непрекъснато предлага нови и нови преживявания за всеки вкус – от класически концерти до съвременен танц, от изобразително изкуство до дизайн, от уъркшопи за цялото семейство до специализирани работилници за фотография, съвременно изкуство и каквото още се сетиш.
За киноманите? В Брюксел има места, сякаш останали от други времена – такива са и малките артхаус киносалони, които те връщат години назад и ако търсиш фестивално кино, определено си заслужава да посетиш Vendôme и Cinematek. Тематичните фестивали се случват през цялата година, като само някои от тях са Brussels Short Film Festival, Brussels International Fantastic Film Festival, Millenium International Documentary Film Festival и фестивалът за европейско кино Brussels Film Festival.
Колкото и да се опитвам да съм изчерпателна, градът е толкова безкрайно случващ се и това става част от теб. Ти също искаш нещо непрекъснато да се случва и дори един ден да не излезеш, имаш усещането че си пропуснал много. Но така е когато си влюбен, искаш непрекъснато, по много и никога да не свършва.
