„Тя е журналист с дългогодишен опит, който няма нужда от представяне. Днес обаче надникваме не само в анатомията на журналиста Евгения Марчева, но и в тази на жената Жени. Е, не е голяма изненада, че у Жени има поне няколко интересни жени. И е голямо удоволствие за нас да ви ги представим.“

Такава е Жени Марчева през погледа на екипа на MILA.BG. Цялото интервю с изявения журналист от нюзрума на bTV можете да прочетете тук.

Г-жо Марчева, здравейте! Наскоро поехте ново предизвикателство като изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание в радиостанциите на bTV Media Group. Как съвместявате работата за „Тази събота и неделя“ с новите ангажименти и какви промени да очакваме в радиоефира?

През последните месеци разбрах на практика какво означава “7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието”, но не се оплаквам. Преди години един мой приятел ми каза, че никога не обръща гръб на работата, за да не му обърне тя гръб. И това е съвършено вярно! Освен това, радиото за мен винаги е било скрита или явна страст. В bTV Radio, N-JOY и останалите радиостанции на bTV Media Group работят чудесни професионалисти и много добре мотивирани колеги. Вече сме готови с екипите на авторските предавания “За града” и “Важното, казано на глас” в ефира на bTV Radio. Следобедният блок се води от екип-мечта, в който влизат колегите Светослав Николов, Лили Ангелова, Деа Манолова и Стефан Хранов. Двете дами в него са водещи и на вечерното публицистично предаване “Важното, казано на глас”. Всички ние знаем какво можем и къде искаме на стигнем.

Изградихме добра връзка с колегите от нюзрума на bTV и сайта btvnovinite.bg, така че новинарското ни съдържание да стига по най-бързия и най-добрия начин до всички публики - телевизионна, радио и онлайн. В това е ключът към общия ни успех! 

Участвате в проект, свързан с фалшивите новини, насочен към ученици от една софийска гимназия. Защо и какво е важно да знаят децата ни по темата?

Децата трябва да знаят простички неща като това, че да се лъже не е нито красиво, нито възпитано. Поговорката „На лъжата краката са къси“ ще свърши работа. Любовта към истината се възпитава, докато са малки. Иначе, когато пораснат, могат да изпаднат в неприятни ситуации. Както често се случва с техните родители, възрастните. Почти всеки ден се сблъскваме с истории, които показват, че хората все още не могат да разграничават истината от лъжата и са реално потърпевши от псевдоновини, разпространявани най-вече в социалните мрежи. В bTV приемаме този проблем много сериозно, защото именно професионалната журналистика остана една от най-стабилните крепости срещу фалшивите новини. Направихме специална видео поредица „Новините отвътре“, в която разкриваме детайли за работата зад кадър, показваме как точно стигаме до истината, разбиваме доста митове за журналистическата работа - и така се надяваме да помогнем на нашите зрители, слушатели и потребители да се ориентират по-добре в информационния поток.

Вашето бойно кръщение в журналистическата професия е през 2002 г., когато сте отразявала атентатите на чеченците в Москва. Може ли да се каже, че онзи момент Ви направи журналист и на какво всъщност Ви научи?

Да, тогава разбрах, че искам да посветя живота си на тази професия. Докато отразявах кризата със заложниците в Москва през 2002 година, няколко дни живях на улицата, беше есен и почти през цялото време валеше студен, ужасен дъжд. В мига на развръзката, когато спецчастите атакуваха театъра, имах шанса да бъда на първа линия, само на метри от периметъра, отвъд който бяха терористите. Предавах часове наред, заедно с мен бяха журналисти само от още няколко медии. Когато се прибрах в България, колегите ми разказаха, че през цялото време са ме гледали по CNN. Това ми даде самочувствието, че мога да работя рамо до рамо с най-добрите. Тогава, при атентата, загинаха много хора, сред тях имаше и деца, а част от терористите бяха жени. Изстрелите бяха истински, кръвта беше истинска. Научих, че няма по-висша ценност от живота! Че това е дар, който трябва да пазим!

Вие сте и сред журналистите, отразявали процеса на българите в Либия. С какви емоции свързвате работата си по този случай и какво остана скрито или недоразбрано от българите за тези наши лекари и тяхната съдба?

Делото срещу медиците ни в Либия беше порастване - и професионално, и житейско, за всички колеги, с които го отразявахме. Това беше и емоционално пътуване, за което не всички от нас бяха готови. Аз самата не бях. Не съм убедена и до днес, че това беше само отразяване на нещо, което се е случило и е значимо в новинарски план. Често пъти нашите репортажи предизвикваха събития, които повеждаха това дело в една или друга посока. Тогава за пръв и последен път чух в съдебна зала да се произнася присъдата „Осъждам на смърт“. И това не беше филм, беше живият живот и вероятно малко хора си дават сметка, че българските медицински сестри, палестинския лекар и д-р Здравко Георгиев имаха късмета да се приберат живи у дома. Ако развръзката беше закъсняла, ако Муамар Кадафи беше паднал от власт някого години по-рано, те вероятно щяха просто да изчезнат в някое от подземията на либийските затвори и днес никой нямаше да знае какво се е случило с тях. Слава Богу краят беше добър.

Трябва ли да се вълнувате от дадена тема, за да я предадете по най-качествения начин на публиката? Може ли да дадете примери за други Ваши репортажи, проекти или разследвания, които са оставили следа във Вас и като професионалист, и като човек.

Обичам да разказвам истории – политически или просто човешки, в които има завръзка, перипетии, кулминация и накрая поука. Харесвам журналистиката, която повече прилича на приказка. Скоро новото студио на bTV, в което ще се използват най-съвременните технологии, ще даде възможност на всички нас в нюзрума да разказваме историите от живота по още по-въздействащ и близък до зрителите начин.

Има ли равноправие между половете в журналистическата професия според Жени Марчева? Каква майка е тя и каква би искала да бъде? Има ли страхове и бори ли се с тях и накъде би искала да я отведе пролетта? Отговорите на тези и много други въпроси може да намерите на сайта MILA.BG.