Мартин Михайлов - човекът от Строежа

1997 година. В България поредното крадливо правителство вече се дъни с пълна сила, българите опитват да оцелеят, докато в същото време черпят с пълни шепи от творчеството от Запад. Алтърнатив музиката във всичките й жанрове ври и кипи, и това съответно създава една общност от млади хора в София, и по специално Студентски град, която слуша музика от много широк диапазон.

Във вихъра на събитията закономерно се създава и епицентърът на тези настроения - клуб Строежа. Един от привлечените към алтърнатив семейството, което се създава там, е и Мартин Михайлов, за когото клубът се оказва начална или крайна точка от въртележката на студентския живот. Марто се присъединява към екипа на клуба през 2001г. и оттогава Строежа бавно, но сигурно задвижва своя механизъм за подкрепа на местната сцена и привличане на чужди изпълнители на родна почва. Всичко това е свързано със страхотни емоции, но и с големи трудности.

снимка: Ивайло Иванов-Иву

„Очакваше се кризата да не засегне заведенията, но това се случи. Много от клубовете фалираха, освободиха се позиции за нови желаещи, отвори се пазарът и той стана конкурентен. Всеки опитва с идеята, че знае как, че има работеща концепция. За съжаление, повечето проекти са краткотрайни, защото средата е изключително динамична. Сега в София има нормален на брой събития като за столица, но аудиторията не се е увеличила количествено“. Според Марто ежедневните битовизми пречат на това да „стигнеш до меломанското в себе си, да развиеш търсачеството, да ти писне от нещата, които ти се поднасят на тепсия и да потърсиш сам“.

Отново става въпрос за един сериозен проблем - липсата на пари прави така, че хората да предпочитат да търсят събития и изпълнители, които са им познати и им гарантират добро изкарване. „Това поставя проблема и за събитията, които се случват извън София“ продължава той „ Тъй като броят на дните, в които се свири, намалява, заради липсата на достатъчно аудитория. Вместо да правят 10 концерта месечно, клубовете предпочитат да направят 2. Те трябва да изберат само 2 групи и залагат на най-тривиалния избор, но за това няма как да ги обвиним.“ Отделно стои въпросът с „определени политически кръгове и фиктивни организации, като "Майки срещу насилието в Студентски град, например" ядосва се Марто " Те дискредитират Студентски град и, възползвайки се от инциденти и личностни трагедии, обслужат и задоволят собствените си интереси и апетити.“

снимка: https://www.facebook.com/martin1379

Мартин много добре познава средата, в която се правят концерти у нас, защото от много време е в нея. „Мисля, че първият голям концерт, който организирах, беше на Soulfly. Беше нещо като фестивал с български, унгарски и американски банди в зала Универсиада“. Логично е, че той е има професионално мнение по въпроса за слабата година на фестивалите в България през тази година. И, според него, отново става въпрос за пари - аудиторията е малка на брой и покрива твърде много стилове, което създава рискове за организаторите. „Тези 50 хил.на AC/DC не са в клубовете перманентно, те се активизират около голямо събитие. Аз съм давал пример с Уикеда, които заместиха успешно Everlast на Spirit of Burgas. Хиляди хора ги гледаха и се впечатлиха от тях, но на следващия месец същите хора вече бяха забравили за Уикеда.“

Все пак, нещата се променят и положителни промени също са на лице. Малко по малко, феновете започват да ценят местните изпълнители.“Готини са малките концерти по 100-200 души, но те са по-различни от голямата сцена, там усещането е друго за всички. В “Маймунарника” често събираме 1000-2000 души на бг банди и това казвам на хората: „Дайте да го направим за нас! Като се съберем 1000 души и то става от самосебе си!“ казва Мартин и допълва „Прави ми впечатление, че започва да се цени финансовата стойност на един лайв. Когато цените на билетите са в нормални граници, хората вече ги възприемат. Няма го това хитруване как да влезеш без пари, как да прецакаш системата като в същото време не си даваш сметка, че така наистина прецакваш системата. Прецакваш цялата система - изпълнители, организатори и др., а следващия път просто програмата ще е доста по-бедна заради това.“

Балкан-кан

Все пак, българската сцена е твърде крехка и недостатъчна, и ако в тази обстановка много хора мислят, че светлината за българската музика в края на тунела е от задаващ се влак, то отговорите може би ни идват на крака и с инструменти в ръце. Строежа са едни от най-активните „контрабандисти“ на балкански изпълнители в България и бяха в основата на железни партита като тези на Dubioza Kolektiv и S.A.R.S. Защо тези балкански групи пожънаха такъв успех у нас?

„Първо балканските групи правят хитове, правят песни, които са лесно разпознаваеми.“ обяснява Марто „ Езикът е достъпен, манталитетът е достъпен. Аз приемам, че западните ни съседи са по-спокойни и лъчезарни, и не се изживяват като толкова драматични герои. Не на последно място, те имат зад гърба си историята на една голяма федерация - Югославия, която години наред е била прозападно ориентирана. Освен това, всички там говорят един език, имат централизирани за цялата бивша федерация медии като МТВ Адриа и съответно тръгват от стабилна база.“ Бандите от бивша Югославия вече стабилно свирят в региона, а според Мартин вече няма никакъв проблем едни и същи балкански групи да свирят у нас поне 2-3 пъти годишно. Как обаче българските групи могат да задвижат същия процес навън към регионалната сцена?

снимка: https://www.facebook.com/martin1379

„По-добре е българските групи да пеят на български. Езикът ни е интересен, а и е добре в текстовете да има послания към самите българи. Дотук повечето опити да се пее на английски водят до комични ситуации. Трудно е с българския английски да се пробие, а после като стигнеш до един англоезичен пазар конкуренцията е жестока. Езиковата бариера ни пречи в страни като Румъния, Гърция и Турция, но в страните от бивша Югославия не би трябвало да има проблем за българските изпълнители. Преди имаше групи, които бяха популярни и обикаляха като Уикеда и Crowfish, но сега липсва представителство там.“

Засега е трудно български изпълнители да пробият дори в съседните държави, въпреки че опити не са липсвали. По идея на Строежа е имало проект за музикален пакт между клубове от балканските държави. Концепцията е била на разменни начала да се пуска музика от различни държави в определен жанр. За съжаление, закриването на сръбския и македонския клуб проваля инициативата, но тя изобщо не е умряла. Даже напротив - изчиства се в посока към „балкански фест“...или нещо подобно.

снимка: https://www.facebook.com/martin1379

„Балкански фест е прекалено широко понятие. На първо място аналогията е с етно. И за това вероятно трябва малко да се профилира. Идеята е, че ако искаш да представяш бг музиката в Сърбия, то откъде да започнеш? Ние имаме артисти като Cooh или други като Zafayah, така че няма как да обобщиш. Затова, този балкански фест трябва да бъде в рамките на някакъв алтърнатив като начало.“ разказва Марто „Може би, в началото ще се подходи по-предпазливо, ще се направи нещо по-малко, с може би около 1000 души. На мен ми е интересно да направим български фест, който да събира повече хора. Концепцията е банди, които са свирили добре през конкретната година, плюс нови и други утвърдени, да се съберат за едно по-голямо събитие. Целим се в многохилядна аудитория от над 5 хил.души, защото българската музика сега се слуша, а и имаме качествени изпълнители. Мисля, че съвсем скоро ще назрее моментът. “

снимка: Ивайло Иванов-Иву

Какво следва оттук-нататък за Мартин? Продължаване на личната мисия на един млад българин да се развива професионално в една динамична среда, докато прави това, което му харесва. Да организира студентски куизове, които лека-полека изчистват името на българските студенти. И най-вече: продължаване на концепцията на Строежа за създаване и отстояване на едно музикално поле, което събира творчеството на български и чужди артисти в името на различната гледна точка на изразяване.