Фронтмените на нашето време: 20 години назад

Когато говорим за легендарни фронтмени, на преден план винаги изникват образите на Джим Морисън или Бон Скот - все хора, които навремето са изригнали в собствен пламък от талант, решителност и себераздаване. Чистата инспирация, искрените послания и страхотното сценично поведение на тези музиканти оформиха представата ни за идеалния изпълнител зад микрофона. Всичко това провокира Menbox.bg да събере в две части най-добрите фронтмени на нашето време като обхватът на класацията е 20 години назад във времето. В нея попаднаха не един и двама герои, без трагично загиналите, за които няма да стане дума като почит към делата им в името на музиката. Ето кои имена попаднаха в първата част на класацията на Menbox.bg.

снимка: Getty

Дейв Грол

Foo Fighters

Витае усещането, че Дейв Грол винаги е подценяван, просто защото е добрякът на рокенрола. Но той има необходимия бекграунд с Nirvana, където видя как се случват нещата около един истински гений и пренесе част от този дух във Foo Fighters. Не може да се каже, че това е най-великата група, но усърдието, което Грол вложи в израстването си и уважението към феновете наистина го ъпгрейднаха с годините. На сцената Дейв се раздава на китара, вокали, а често и на барабани, и всеки път избухва, все едно е на 15 и разбива с рифове мазето на техните. А и колко други фронтмени можете да видите в погото на концерта на Soundgarden?

снимка: Getty

Том Йорк

Radiohead

Той не е от тази планета и това му личи отдалеч. И без това музиката на Radiohead идва от друга вселена, ами фронтменът им изглежда като микс от нервните движения на Иън Къртис и вглъбеността на Брайън Ино или Дейвид Боуи. Той е класическият брит флагман, чийто послания са достатъчни да те тластнат да посегнеш към каквото мислиш, че ще те оправи. На сцената Йорк е магнетичен в своето въдхновение и в това няма спор.

снимка: Getty

Мерилин Менсън

Той трябва да влезе в тази класация, дори само заради външния си вид. Той е един подобрен модел “Алис Купър” с ъпгрейднати функции. Винаги еднакво шокиращ и ироничен, Менсън има усет за това как да грабне вниманието. В него се съвместяват поне 100 самоличности, но две от тях отчаяно се нуждаят от внимание. Те се крият и в псевдонима му. Мерилин Монро и Чарли Менсън са ярки примери на провала на американската култура, срещу която се бунтува Мерилин Менсън. Доста иронично, а?

снимка: Getty

Деймън Олбърн

Blur/Gorillaz

Още в Blur Деймън Олбърн имаше онова пламъче в очите, което подсказваше, че музиката му рано или късно ще стигне до революционната анимационна халюцинация Gorillaz. Олбърн е несъмнено талантлив, призна го самият Ноел Галахър, за който между него и Господ стои само Джон Ленън. Вокалистът на Blur е отличен певец, чийто талант се простира в различни сфери на музиката и е непресъхващ извор на алтернативно изкуство.

снимка: Getty

Антъни Кийдис

Red Hot Chilli Peppers

Вокалистът на Red hot Chilli Peppers меко казано не е сред най-добрите лайв артисти що се отнася до пеене, но харизмата му е достатъчна, за да влезе в тази класация. Докато в София беше по-пестелив, на Coachella през тази година Кийдис показа класа и присъствие. В по-ранните си години той се появяваше на сцената само с чорап на члена си. Сега отново изглежда абсурдно - с тираджийска шапка, коцкарски мустак и един отрязан крачол. Добрият фронтмен винаги трябва да се грижи за имиджа си. Този на Антъни е като на люта чушка.

снимка: Getty

Серж Танкиан

System of a Dawn

Серж има такава палитра от вокални способности, че всяка група би ударила върха с него. Гласът му може да е както нежен като милувка на листа от дърво през есента, така и остър и режещ като триона, който идва да отсече същото дърво. Като главно действащо лице в System of a Dawn, той стана част от промяната в музиката, която тази група наложи. Промяна, която никой не последва, защото Серж може да е вокал само в една група. И е по-добре без солови проекти.

снимка: Getty

Крис Корнел

Soundgarden/Audioslave

Крис Корнел е притежател на един от най-уникалните гласове в рокенрола. Въпреки че бандата му Soundgarden размазваше всичко по пътя си още от края на 80-те, през 90-те той избухна с редовните ротации по MTV. По-късно Корнел се съюзи с останките от Rage Against the Machine за проекта Audioslave. Така вокалистът стана част от първата американска група, свирила в комунистическа Куба. Крис Корнел сам по себе си е рокенрол от толкова високо ниво, че е трудно да се побере в думи.

снимка: Getty

Тил Линдеман

Rammstein

Този човек има бензин в кръвта. Тил има вид на нацистки полковник, който е на самоубийствена мисия да създаде саундтрак на Третата световна война. Въпреки това, той е един от най-интелигентните фронтмени на нашето време, чийто текстове са написани на съвършен немски език. Това, което на всички чужденци им звучи като бичуване с камшик, за германците са танцови стъпки в нежен валс от думи. Огромното сценично шоу на групата се преплита идеално с усещането, което се носи около Линдеман, че нещо велико се случва.

снимка: Getty

Том Чаплин

Keane

Не е много сигурно кой нормален човек може да издържи Keane без да поридае малко в стил Хю Грант, когато се тръшка за Мег Райън в един от онези филми. Том Чаплин обаче има харизмата и таланта да въодушевява публиката, при това без да изглежда като тотален позьор. Човекът просто се раздава, движи се добре по сцената и определено му се получава. Още една точка за трагичния Албион.

снимка: Getty

Зак де ла Роча

Rage Aginst the Machine

Тук става дума за тежката артилерия. Музикант с пламенни политически възгледи, който реди рими като куршуми, който пише текстове като графити на стената, катализатор на една музика като предаване по Discovery на тема недоволството срещу системата. Rage Aginst the Machine бяха безкомпромисни в своите социални послания, а Зак беше зад микрофона на една от най-гневните банди в историята. Неговата личност е като приятелска прегръдка между Джил Скот Хирон и Джо Стръмър, енергията му на сцената е неизчерпаема, а гласът му е силен и тежък като проблемите на онеправданите по света. Зак де ла Роча само за 10 години активна музикална кариера успя да разобличи естаблишмънта от вътрешността му. Както и да бъде човек, музикант и активист на една група, която сама по себе си е музикален стил.