Как Холивуд се поведе по китайската цензура

Във вътрешната политика на държавите отдавна е залегнала колаборацията с киното за излъскване на имиджа на управляващия елит и водената от него политика. Хитлер нае Лени Райфенщал да направи филма Olympia за олимпиадата в Берлин през 1938г. Американците пък десетилетия наред използваха киното за да демонизират съветския режим.

Всички тези примери са за взаимоотношенията между политиката и местното изкуство в една и съща суверенна държава. В днешно време обаче ставаме свидетели на уникален прецедент-една държава притиска кино-индустрията в друга държава да променя съдържанието на продукциите си, за да угоди на статуквото.

Големи пари, чист имидж.

Все по-отчетлив започва да става натискът на Китай върху Холивуд за това американските филмови продукции да представят Пекин и тамошния режим в добра светлина. Китайците очевидно са си взели поука от това какво направи американската масова култура с образа на немските нацисти и руските комунисти и нямат никакво намерение да попадат в същия капан. Има и други причини – един режим, който има какво да крие от света, ще опита да го скрие с всички парични средства. Освен това, американските филми генерират огромни суми в Китай. Оттук намирисва на една топла дружба, съчетана с много компромиси. Как се случи това?

снимка:www.awn.com

Голямата ножица

Напоследък редица американски филми бяха променяни, за да могат да бъдат прожектирани в Китай. Под икономическия натиск на пазара такова нещо се случва за първи път в кинопроизводството. Някои от американските продукции доброволно се авто- цензурират, защото в тях има китайски инвестиции. Най-фрапиращ е случаят с Iron Man 3, който е китайска ко-продукция. Във версията, предназначена за тамошния пазар, името на злодея Мандарина е променено на Ман Дарън, за да се избегнат негативните асоциациии с местните. В тази версия дори има добавени кадри, специално за китайските зрители, като включването на местната кино звезда Фан Бингбинг и сцени от китайския пейзаж.

Iron Man 2 също беше цензуриран, но заради политическите отношения между Пекин и Москва тогава. За китайската публика думите „Русия“ и „руски“ бяха пропуснати във субтитрите, а изговаряните думи бяха заглушавани.

В същата ситуация изпадна и продукцията Cloud Atlas с Том Ханкс. Във филма са наляти 10 млн. долара, което е най-голямата китайска инвестиция в чуждестранен филм. По тази причина, филмът беше съкратен с 40 минути, защото цензурата в азиатската държава прецени, че продукцията съдържа прекалено много любовни сцени, което „обърква посланието на филма“.

Дори филми, в които няма директно китайско участие, усещат натиска на цензурата от Азия. От последния засега филм за Джеймс Бонд-Skyfall бяха изрязани няколко сцени, за да се угоди на китайските власти. В каста на екшън-трилъра Looper бяха добавени китайски актьори, а самият Тарантино се съгласи да изреже част от насилието в последния си филм Django Unchained, за да може филмът да излезе на китайския пазар. Въпреки че, Django Unchained беше одобрен от местните власти, той не беше пуснат по кината, поради „технически причини“.

Във филма World War Z с Брад Пит китайският произход на апокалиптичната зараза, която превръща хората в зомбита, е бил изрязан за нуждите на китайския пазар. В римейкът на класиката Red Dawn пък кръвожадните войници, които нападат САЩ, първоначално са китайци, но в последствие са променени на севернокорейци.

Защо се случва така?

Икономичесикят напредък на Китай ловко е използван от местната върхушка, за да прокарва линия на положително представяне на страната в чужди филмови продукции. Причината е една-единствена: боксофис.

Според представители на Холивуд, проблемът към момента е, че пиратството и недостатъчният интерес към филмовото производство в Щатите удрят приходите и затова американските продуценти започват да търсят други източници на пари. Ако погледнем статистиката, не е трудно да разберем защо са се обърнали към Пекин. В американските сметки китайският боксофис е вторият най-голям чуждестранен след японския, а според прогнозите, до 2020г. той ще задмине по приходи американския и канадския. Кристофър Дод, шеф на лобистката организация Motion Picture Association of America, твърди, че приходите от Китай ще се удвоят до две години.

Взаимовръзката между Пекин и Холивуд се затяга след като доскоро едва 20 чуждестранни филма получаваха възможност да бъдат прожектирани в Китай. С нова сделка от миналата година, бройката нарасна на 34, а китайците се съгласиха да удвоят дела от приходите за чуждестранните филмови компании на 25%. От друга страна, американски компании като Dream Works вече работят на местна почва с китайски партньори по ко-продукции като Kung Fu Panda 3 и Transformers 4. Компании като Disney предпочитат да си партнират с китайски компании като DMG Entertainment за блокбастъри като Iron Man, поради една основна причина - по лесен достъп до китайския пазар и преминаване през ситото на цензурата.

снимка:www.npr.org

Как се случва това?

Въпросът е, че в Китай няма закон, нито стандарт за филмите, което прави допускането на чужди филми на китайския екран много трудно. Всяка продукция се цензурира от комитети, които следят за определени неща във филмите - насилие, секс и политическа коректност. Проблемът за западните продуценти е, че никой не знае какви са критериите, защото те не се коментират от цензорите и властите. Затова като невероятен пробив в цензурната среда преди време беше оповестена новината, че филмът V For Vendetta въобще е бил пуснат по телевизията.

В тази несигурна ситуация американските продукции се съгласяват на всякакви компромиси и колаборации в името на достъп до китайския боксофис. Проблемът със свободата на изразяване в изкуството минава на заден план като провокира въпроса докъде могат да стигнат нещата при липса на реакция от страна на международната творческа общност.

Настоящото положение пък не е нищо ново за самите китайски кино творци. Когато цензорите налагат на китайския режисьор Лу Йе да изреже още от филма си Mystery, месец преди той да излезе по кината, Лу изненадващо публикува в Weibo и Twitter изискванията на цензорите за филма. После премахна името си от кредитите на филма. По-късно той обясни, че го е направил, за да провокира по-голяма публичност при решенията за цензуриране на филмитие.

Той е стар познайник на властите, защото през 2000г неговият филм Summer Palace бе забранен в Китай. Продукцията беше първата в Китай, представяща кадри от случлото се на Тянанмън през 1989г. Филмът беше показан в Кан, въпреки забраната на китайските власти, поради което режисьорът и продуцентът на филма бяха наказани да не правят филми пет години.