БИБЛИОТЕКАТА: Теодора Цулина

Теодора е късно разцъфваща творческа личност, която обича да говори за себе си в трето лице. Бакалавър на „Политическите науки”  и  с дълбока творческа душа, след три години робство в голяма компания, тя решава да си даде почивка. Противно на популярното „бягане от реалността в търсене на себе си, тя остава в тази действителност. Не отдавна, започва да посреща залезите в малко студио за дизайн, наречено Welldoers като младши копирайтър. Притичва до офиса на друг културен оператор „AB Art Project”, още преди да обядва. Вечер, с помощта на сребърен писец, тя попълва електронен дневник, който тя нарича „Стена на чудесата”. Има и няколко публикувани текста в световния интернет. Макар да не притежава дълга биография, изпълнена със смели подвизи и царски отличия, тя е собственик на богат арсенал от счупени моливи, фотообективи и скъсани маратонки… Днес с нея си говорим за книгите, които обича!

Аз имам любима книга, а ти?

Все още съм омаяна от сладкото и свежо „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри. Охлузени колене, дъх на лято и горещини, портокалови дръвчета и скъсани обувки. Чела съм я три пъти. Добре де, имам навик да препрочитам любими книги (какво пък?).

Кога една книга ти става любима?

Когато цветовете са наситени; лицата- ярки; звуците – отчетливи; гласовете – крещящи; а фразите – болезнено реални. С други думи – рядко. Много рядко.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Следя творчеството на Харуми Мураками. Ще излъжа, ако кажа, че притичвам до книжарницата за всяка новоизлязла негова творба. Но като цяло ми харесва това, че книгите му са откачени, многопластови, многозначни и с доста пролуки за интерпретация.

Най-скандалното нещо, което си чела?

Уди Алън - "Пълна анархия". Книгата разказва за нурката, летящият снол, голямото Ру и френът;  заплахата от НЛО; нечестивите времена, в които живеем;  ясно… много ясно или кой е Шекспир? Единственото, което помня е ,че вулът е голяма бяла мишка с текст "Тъжен ли съм?" на стомаха. А, и един съвет от автора: "като сменяте адреса си, съобщавайте го в пощенския клон. Освен ако пет пари на давате за бъдещите поколения".

Книгата, която четеш в момента?

Напоследък чета по две книги едновременно. Една на електронен носител, а друга на хартия. Все още ми е трудно да се разделя с мириса на старо и овехтяло. Ето ги и те:  Албер Камю – „Чужденецът” и Габриел Гарсия Маркес с неговата „Сто години самота”. Няма да кажа коя е на нощното шкафче и коя в чантата.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Ахаха. Обикновено ми е трудно да контролирам съзнанието си, когато е "високо, високо, високо". Тъй че... отговорът ми е не.

Представи ми още други твои любими книги.

„451 градуса по Фаренхайт” – Рей Бредбъри, „Крадецът на книги” – Маркус Зузак, „Норвежка гора” – Харуки Мураками, „Улица "Консервна" – Джон Стайнбек.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?

"Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо" – из „Любов по време на холера” от Маркес.

Защо трябва да се чете?

За да се осмисли връзката между отделните обстоятелства, ситуации, случи, събития, реакции. За да се идентифицираме, разграничим, маркираме.